Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Виждам, че не си познавал добре Махди, наивни приятелю! По-уместно би било сравнението с фригийския цар Мидас! Но да не губим повече време! Вземи стълбичката, аз ще ти кажа къде да я поставиш.

Подчиненият изпълни заповедта и се обърна към шефа си в очакване на нови нареждания.

— Сложи я по-наляво, до втория прозорец. Сега се качи на нея.

— Не разбирам… — каза по-високият, докато се катереше по стъпалата.

— Не е необходимо да разбираш всичко… А сега преброй шест плочки наляво от рамката на прозореца!

— Малко ми е далечко, въпреки че не съм нисък…

— Махди бе по-висок от теб и доста по-внушителен, макар и той да си имаше своите недостатъци…

— Моля?

— Няма значение… Натисни четирите ъгъла на плочката, после с всичка сила притискай с длан средата й! Хайде!

Плочката изскочи и падна в ръката на арабина.

— О, Аллах! — възкликна той.

— Прост механизъм на принципа на вакуума и противотежестите! — обясни му по-ниският. — Бръкни вътре и извади документите!

Подчиненият го стори и взе куп компютърни разпечатки, прихванати с два ластика.

— Хвърли ми ги! — продължи по-ниският. — И върни плочката на мястото й, като пак я натиснеш по средата.

Високият несръчно изпълни заповедта и слезе на пода. После се приближи до началника си, който бе разлистил документите и ги разглеждаше.

— Това ли е съкровището, за което говореше?

— От Персийския залив до западните брегове на Средиземноморието няма по-ценно от него! — отвърна му младият мъж, чиито очи бързо шареха по текста. — Те убиха Махди, но не можаха да унищожат онова, което той създаде! Трябваше временно да отстъпим, ала не се предадохме! Многобройните клонове на нашата организация не бяха отсечени, нито дори окастрени. Те просто потънаха в земята, за да дадат след време нови филизи.

— Тези чудновати на вид страници ли имаш предвид? Старшият кимна, без да откъсва поглед от листовете.

— Какво, в името на Аллах, пише на тях?

— Това са списъците на всички мъже, жени, фирми и корпорации, на всички контакти на Махди с терористите. Ще трябват месеци, може би години, докато възстановим мрежата, но ще го сторим! Те ни чакат! Махди се оказа прав! Няма да отстъпим на никого нашия свят!

— А той ще се разраства! Нали, приятелю! — въодушеви се високият.

— Постепенно — отговори му младият водач. — Живеем в трудни времена. Снаряжението, което ни доставиха миналата седмица, за нищо не става — добави той загадъчно.

— Отново не те разбирам.

— И аз отново ще ти кажа, че не е необходимо.

— Ти откъде си? — попита го озадаченият висок арабин. — Наредиха ни да ти се подчиняваме. Казаха ми, че са ти известни неща, каквито аз нямам честа да знам. Но откъде дойде?

— От много далече. От хиляди километри. От години се готвех за този миг… А сега ме остави. Тръгни си веднага! Слез долу и кажи на пазача да прибере стълбичката в мазето, после махни на колата да те вземе. Тя кръжи из околните улички. Утре ще се срещнем на същото място по същото Време!

— Да те благослови Аллах и духът на Махди да е Винаги с теб! — рече високият, поклони се и бързо излезе, като затвори вратата зад гърба си.

Младият мъж го изчака да слезе по стълбите до асансьора, после бръкна под робата си и извади малка радиостанция. Натисна едно копче и каза:

— Ще излезе след две-три минути. Качи го и го откарай до скалите на южния бряг. Убий го, съблечи му дрехите и хвърли оръжието си В морето!

— Слушам! — отвърна шофьорът на лимузината.

Младият водач прибра радиостанцията и тръгна с тържествена стъпка към огромното бюро от абаносово дърво. Махна готрата, пусна я на пода и седна на стола, който приличаше на трон. После издърпа едно голямо чекмедже на бюрото и извади от него украсената със скъпоценни камъни диадема на Махди. Сложи я на главата си и заговори към покрития с мозайка таван:

— Благодаря ти, татко — рече наследникът на Махди, който бе защитил докторат по компютърни науки в Чикагския университет, — загдето ме избра между синовете си и ме удостои с тази голяма чест и отговорност. Слабохарактерната ми бяла майка не би могла да разбере това, защото, както ти безброй пъти си ми казвал, като ме е родила, тя е изпълнила своята роля… Но трябва да знаеш, че времената вече са други, татко. Сега се искат повече дипломатичност и дългосрочно планиране. Когато се налага, ще използваме и традиционните си методи — няма нищо по-лесно от убийството. Вече сме отправили взор към огромна част от света, по-голяма, отколкото ти си мечтал! Ще имаме наши бойни групи в цяла Европа и навред из Средиземноморието! Връзката ще осъществяваме с най-модерни средства, шифровано, чрез спътници, така че никой да не може да я засече. Светът вече не принадлежи на определена раса, татко, а на младите, умните и силните. На нас!