Робърт Лъдлъм - Планът Икар

Новият Махди млъкна и сведе очи към бюрото. Скоро щеше да пристигне всичко, от което се нуждаеше. Великият син на великия Махди щеше да продължи похода!

„Ние трябва да властваме! — каза си той. — Над всички!“

Трийсет и два дни след безумното бягство от остров Пътят към Китай Еманюел Уайнграс излезе с тежка стъпка на покритата веранда на вилата в Меса Верде. Старецът се движеше бавно, но приказваше бързо.

— Къде е оня безделник? — изстреля той въпроса си.

— Бяга за здраве покрай шосето, може и да е тръгнал нагоре, към планината — отговори му Калейла, която седеше на канапето, пиеше сутрешното си кафе и четеше вестник.

— В Ерусалим сега е два следобед — каза Мани.

— А в Маскат е четири часът. И в нашия край хората не са прости и се досещат къде и кога да се обадят по телефона, за да ме намерят.

— Винаги знаеш какво да отговориш, дъще!

— Седни, татенце — засмя се Калейла и потупа възглавницата до себе си.

— Това дете все намира начин да те затапи! — измърмори Уайнграс и откопча контейнерчето с кислород, за да седне на канапето.

— Безделникът напоследък изглежда добре — продължи Мани и се облегна с пъшкане.

— Ще речеш, че тренира за олимпийските игри.

— Понеже стана дума за спорт и здраве, да ти се намира някоя цигара?

— Нали ти е забранено да пушиш?

— Да.

— Невъзможен си!

Калейла бръкна в джоба на хавлията си, извади пакет цигари, изтръска една и се пресегна към масичката за керамичната запалка. Запали цигарата на Уайнграс и повтори:

— Невъзможен си.

— Ти пък се държиш като арабска бавачка — отвърна й Мани и смукна от цигарата с изражението на дебело дете, което тайно нагъва шоколад. — Какво ново в Оман?

— Моят добър приятел, султанът, е малко объркан, но моята още по-добра приятелка, жена му, ще го вкара в правия път… Между другото, Ахмат ти изпраща много здраве.

— Има си хас да ме забрави, след като на мен дължи бележките си в Харвард и още ми е длъжник за гаджетата, които му пусках в Лос Анджелис.

— Скромността ти винаги ме смайва… Как вървят нещата в Ерусалим?

— Имаш много здраве от Бен Ами.

— От Бени ли! — възкликна Рашад. — Не съм го виждала от години! Още ли носи безобразно скъпи дънки с марката на известни моделиери, поради което му се налага да си залепва пистолета с лейкопласт над задника?

— Модните му увлечения винаги са стрували скъпо на Мосад.

— Свястно момче е, един от най-добрите ръководители на агентура, които някога е имало израелското разузнаване. Работихме заедно в Дамаск. Дребничък е и си пада малко циник, но не бих искала да ми е враг. Железен е!

— Както би се изразил твоят безделник: „Не на мен тия…“ Почти бяхме стигнали до хотела в Бахрейн, а Бени не преставаше да ми изнася лекции по радиостанцията.

— Ще се видим ли с него в Маскат?

— Вие да! Нали ти, калпазанке такава, направи всичко възможно, аз да не дойда.

— Но, Мани…

— Знам, знам… Ще ви се пречкам.

— А не е ли така?

— Добре де, така е. Но нищо не ви пречи да ме държите в течение.

— Ще ти се обаждаме поне по два пъти на ден. Къде и кога е срещата с Бен Ами? Не мога да разбера защо Мосад се замесва в тази работа.

— След това, което се случи в Иран, и те се чувстват застрашени. Още повече че ЦРУ и швейцарските банки обещаха да ни сътрудничат. Бен ще остави номера, на който може да бъде намерен, на телефонистката в двореца. Ще й каже да го съобщи на госпожица Ейдриън. Това беше моя идея… С него ще дойде още един човек.

— Кой?

— Един смахнат.

— Това понякога е от полза. Как се казва?

— Знам само псевдонима му: Синия.

— Азра!

— Не, този е друг.

— Знам. Той е убил другия Син — арабина Азра. Евън ми разказа колко потресен е бил от омразата, която тези момчета изпитвали едно към друго.

— Ужасно е да гледаш деца, които вместо палки за бейзбола са нарамили автомати и са се окичили с гранати… Пейтън организирал ли е пътуването?

— Вчера го обсъдихме. С военен транспортен самолет ще идем във Франкфурт и оттам в Кайро, откъдето тайно ще вземем самолетче до Кувейт и Дубай, а последната отсечка ще минем с хеликоптер. Ще пристигнем в Оман през нощта. Ще кацнем в Джабал Шам, където ще ни чака една от колите на Ахмат, естествено без опознавателни знаци, и ще ни откара в двореца.

— Доста потайно! — каза Уайнграс и впечатлен, поклати глава.

— Няма как. Преди това Евън трябва да изчезне за известно време, а ние ще пуснем слух, че някой го бил видял в Мауи на Хавайските острови, където се криел в някакво имение. В момента специалистите от нашата фотолаборатория изготвят колаж с негова снимка на фона на хавайски пейзаж, която ще излезе по вестниците.