Робърт Лъдлъм - Планът Икар

Последваха го още пет-шест други, които също станаха и патетично повториха думите му. Лангфорд Дженингс отпусна гръб върху облегалката на стола и каза със смразяващ тон:

— А, не! Няма да се измъкнете толкова лесно! Няма да устройвам Вартоломеева нощ в администрацията! Плъховете няма да напуснат кораба! Ще си останете на постовете и ще се опитате да оправите кашата, която сте надробили!… Искам добре да ме разберете! Не ме интересува какво ще си помислят хората за вас или за мен! От значение е само добруването на страната! Така че засега този предварителен доклад, защото случаят ще се разследва до край, ще остане при мен и ще бъде запазен в тайна. По закон имам право да го сторя! Аз ще реша кога да го направя достояние на обществеността и бъдете сигурни, че няма да протакам! Ако го разсекретя незабавно, това би вързало ръцете на президентската институция, която не е била толкова силна от години, и би нанесло непоправима вреда на страната, но повтарям, в края на краищата докладът ще бъде обнародван!… Мъжете, а може би в бъдеще и жените, които заемат президентския пост, винаги оставят някаква следа в историята. Е, аз се оттеглям от тази надпревара за безсмъртие, защото дори да ме изберат за втори мандат, хората рано или късно ще бъдат запознати със съдържанието на доклада, ще разберат за всички тези ужаси… Но чак след като съм сигурен, че страната е възмездена за стореното й зло, че всички, отговорни за извършените престъпления, са понесли съответното наказание. Ако трябва, ще работите ден и нощ, всички вие с изключение на тоя подлизурко — моя вицепрезидент, който, ако има малко доблест, ще си пръсне черепа!… В заключение, господа, ще ви кажа следното. Ако някой от вас реши да се измъкне от този потъващ кораб, който докарахме до сегашното му състояние с общи усилия, било като само сме си затваряли очите или като сме топили пръсти в меда, помнете, господа, че аз съм президент на Съединените щати и притежавам огромна власт! Условно казано, животът и смъртта са в моите ръце! Това е констатация, но ако желаете да я възприемете като заплаха, нямам нищо против! А сега се измитайте оттук и започвайте да мислите как ще действате! Пейтън, ти остани!

— Добре, господин президент.

— Как мислиш, дали бях достатъчно ясен, Мич? — попита Дженингс, после взе бутилка уиски от вграденото в една от стените на Овалния кабинет барче и наля на себе си и на Пейтън по чаша.

— Ако веднага не ми подадете чашата, пак ще се разтреперя. Такъв отговор удовлетворява ли ви? — отвърна му директорът на „Специални операции“.

Президентът го дари с прословутата си предизборна усмивка и му подаде питието.

— Не беше лошо за човек, за когото твърдят, че имал акъл колкото телеграфен стълб, а?

— Бяхте невероятен, сър!

— Добре го каза! За съжаление от президента на тази страна не се иска нищо повече, освен да е добър артист.

— Нямах предвид това, господин президент!

— Не си криви душата! Знам какво ти беше на ума! И си напълно прав. Затова на краля, бил той облечен или гол, му е необходим силен премиер, който пък да създаде свое собствено дворцово обкръжение с представители и на двете партии.

— Моля?

— Кендрик. Искам той да се кандидатира за мой вицепрезидент.

— Опасявам се, че ще се наложи доста да го увещавате. Според моята племенница, всъщност тя не ми е истинска племенница…

— Известно ми е всичко за нея — прекъсна го Дженингс. — Та какво според нея?

— Тя твърди, че Евън е наясно с цялата ситуация и вече е взел решение. Най-добрият му приятел, Еманюел Уайнграс, скоро ще умре.

— Знам, знам. Не си споменал името му в доклада, но все пак си описал случката с мнимия лекар, не си ли спомняш?

— О, да! Прощавайте, но напоследък спя твърде малко. Паметта започва да ми изневерява… Както и да е, но Кендрик настоява да се върне в Оман и аз не съм в състояние да го разубедя. Той е обзет от натрапчивата идея да пипне търговеца на оръжия Абдел Хаменди. Убеден е, и то с право, че Хаменди продава осемдесет на сто от всички оръжия в Близкия изток и Югозападна Азия и по този начин унищожава любимите му арабски страни. Като един съвременен Лорънс 8 8 Томас Едуард Лорънс — английски военен, археолог и писател, агент на британското разузнаване в Близкия изток, през 1917–1918 г. е водач на въстанието на арабите против турците. — Б.пр. той е решил да промени презрителното отношение на света към своите приятели, да ги извади от пълното забвение, на което са обречени.