Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Но, господин конгресмен…

— Правете каквото ви казвам! Не й се обаждайте! Не е спала от два дена. Само повикайте лекаря и ми помогнете да се прибера в стаята… После трябва и да телефонирам…

След четирийсет и пет минути раната на рамото му бе зашита и кръвта по лицето и врата му бе почистена. Кендрик седна в кревата, взе телефона на колене и набра номер във Вашингтон, който знаеше наизуст. Въпреки бурните им възражения бе наредил на сестрите и на лекаря да не съобщават за случилото се на военната полиция и дори на охраната на болницата. Оказа се, че никой от етажа не познава яката сестра освен по име, същия следобед бяха пристигнали документите за прехвърлянето й тук от болницата на военната база Пенсакола във Флорида. Старшата сестра се бе зарадвала на назначаването й, тъй като персоналът все не достигаше, и не си бе направила труда да провери каква е причината за това преместване. На излизане никой не бе спрял новодошлата. Докато случаят не се изяснеше, не бе възможно да започне официално разследване, инак журналистите щяха да надушат, че е станало нещо. Засега всичко трябваше да бъде запазено в тайна.

— Извинявай, че те събудих, Мич…

— Евън!

— Реших, че трябва да знаеш какво се случи.

Кендрик му описа кошмара, който е преживял, като не пропусна да му каже, че не е уведомил нито военната, нито градската полиция.

— Може би сбърках, но когато я видях да изчезва през изхода, реших, че вероятността да я заловят е нищожна, а шансът вестниците да се докопат до историята е огромен.

— Напълно си прав — съгласи се Пейтън. — Тя е наемен убиец…

— Специалистка по възглавниците — допълни Евън.

— Ако не си се събудил, сега нямаше да се шегуваш. Наемните убийци обмислят всичко до най-малките подробности и имат по няколко варианта за отстъпление със съответния брой костюми за предрешаване. Действал си съвсем правилно.

— Кой я е наел, Мич?

— Мисля, че е очевидно. Гринел. Откак се измъкна от острова, той непрестанно предприема подобни зловещи начинания.

— Какво имаш предвид? Калейла нищо не ми е казвала.

— Калейла, както ти я наричаш, също не знае за тях. Стигат й грижите за тебе. Тя как прие инцидента?

— Не съм й казал. Забраних да й се обаждат.

— Ще побеснее!

— Поне ще се наспи. Та какво е направил Гринел?

— Адвокатът на Ардис Ванвландерън е мъртъв, а книгата е изчезнала. Хората на Гринел са стигнали в Сан Хасинто преди нас.

— По дяволите! — изкрещя Кендрик. — Значи я изтървахме!

— На пръв поглед да, но в цялата история има нещо странно… Спомняш ли си думите ми, че ще е достатъчно човекът на Гринел да хвърли само един поглед към къщата на адвоката, за да се досети, че го следим?

— Да, разбира се.

— Джинджифила е открил този човек.

— Е, и?

— Ако книгата е в ръцете им, защо ще пращат някого да я търси?

— Заловете го и го накарайте да ви отговори на този въпрос! Наблъскайте го с психотропни вещества. Няма да ви е за пръв път!

— Джинджифила не е на същото мнение.

— Защо?

— По две причини. Първо: човекът може да е само обикновен съгледвач, който не знае нищо. Второ: Джинджифила смята да го проследи.

— Значи Джинджифила е открил този тип, без той да го усети?

— Нали ти казах, че няма грешка! Хората на Гринел дори не подозират, че сме намерили мъртвия адвокат. Съгледвачът е видял само една камионетка и двама градинари в зелени работни гащеризони, които са се заели да поливат градината.

— Но ако този човек стои толкова ниско в йерархията, какво ще научи Джинджифила, — Боже, какво идиотско име, — като го проследи?

— Казах, че може да е обикновен изпълнител, комуто е даден само телефон за свръзка. От такъв човек нищо няма да разберем. От друга страна, не е изключено да стои по-високо в организацията и да ни отведе при останалите.

— За Бога, Мич, дрогирайте го и той ще изпее и майчиното си мляко!

— Ти не следиш какво ти обяснявам, Евън! На подобни телефони за свръзка човек трябва да се обажда периодично… в точно определени часове! Ако схемата се наруши, Гринел ще разбере, че нещо не е наред.

— Писна ми от вашите сложни игрички! — рече изтощен Кендрик.

— Прав си, досаден занаят… Опитай се да поспиш. Разпоредих двама войници да пазят пред вратата ти.

— А за теб почивка няма ли? Сега вече разбирам защо не можеш да дойдеш. Сигурно ми се обаждаш от кабинета?

— Да. Чакам да ми звънне Джинджифила. Оттук ми е по-лесно да координирам всичко.

— Не искаш ли да ми разкажеш за вчерашната си среща с шефа на Инвър Брас?