Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Мислите ли, че лесно се убива як рибар като мен?

— Не ме изкушавай… Може и да не е по силите ми, но едно ще направя: ще ти купя голяма моторница.

— Вие сте откачили, сеньор! — отвърна му мексиканецът и се закашля. — Трябва да мисля за семейството си в Ел Дескансо…

— Три ранча… — каза Кендрик и главата му клюмна под въздействието на инжекцията.

Една по една източените лимузини минаха по тъмните улички на Синуид Холоу и стигнаха до имението, разположено край Чесапийк Бей. Досега колите винаги бяха четири, но този път пристигнаха само три. Една липсваше. Тя принадлежеше на фирма, основана от Ерик Съндстром, предателя от Инвър Брас.

Членовете седнаха около голямата кръгла маса в необикновената библиотека. Пред всекиго, имаше месингова лампа. С изключение на една всички бяха запалени.

Угасена бе лампата пред празния, пети стол. Четирите кръга светлина озаряваха полираната дървена повърхност. Петата крушка бе тъмна, защото мъртвецът не заслужаваше почит. Тя напомняше колко лесно е да се поддадеш на изкушение и този свят на човешки слабости. Тази вечер нямаше шеговити закачки и подмятания, с които присъстващите да си припомнят, че са смъртни и по това не се отличават от останалите хора въпреки огромното си богатство и невероятната си власт. Празният стол бе достатъчен, за да не го забравят.

— Запознати сте с фактите — каза Самюъл Уинтърс и орловият му профил се открои на светлината на лампата. — Искам да чуя вашето мнение.

— Ще ви кажа само едно — заяви категорично Гидиън Лоуган, чиято едра глава бе скрита в сянката. — Не можем да спрем! Ако го сторим, ще бъде опустошително! Отвържем ли вълците, ще превземат правителството, или по-точно — тази малка част от него, която още не е узурпирана.

— Но Гид, няма какво да спираме! — поправи го Маргарет Лоуел. — Горкият Милош вече е задействал нещата в Чикаго.

— Не е довършил работата, Маргарет — намеси се Джейкъб Мандел, който, нали бе мършав, се бе настанил на специално пригодения стол до Уинтърс — Остава да видим как ще реагира Кендрик. Той трябва да приеме да се кандидатира, да е убеден в необходимостта от това. Помните ли, че Ерик пръв повдигна този въпрос? Сега се питам защо ли го е направил. Можеше да не го стори и после този проблем да се превърне и наша ахилесова пета.

— Съндстром бе обзет от своето незадоволимо любопитство — рече адвокатката Лоуел, после се наведе и се подпря с лакът на масата. Докосна с дълги пръсти дясното си слепоочие. — Дали той е отворил дума за проблема, е без значение — продължи тя. — Важно е друго: Ерик твърдеше, че Кендрик е изключително, дори старомодно честен човек. Ненавиждал корупцията. Заел се с политика само за да измести някакъв корумпиран тип.

— Заминал за Оман — добави Гидиън Лоуган, — защото бил убеден, че ще е полезен със своя опит. Не е и помислял за отплата. За това ни бяха предоставени доказателства.

— Затуй стигнахме до решението да се спрем на него — рече Мандел и кимна. — Всички изисквания бяха налице. Една изключителна личност в баналната сфера на политиката. Но дали това е достатъчно? Ще се съгласи ли той, колкото и добре организирана от Милош да е кампанията за предизвикване на всенародно въодушевление?

— Надявахме се, че ако го призовем искрено, ще приеме — спокойно му отвърна Уинтърс. — Но дали ще стане така?

— Мисля, че да — заяви Маргарет Лоуел.

— Аз също — рече Лоуган, като кимна с голямата си глава и я потопи в струята светлина пред себе си. — Но и Джейкъб има право. Няма как да сме сигурни. А ако сгрешим, остава Болинджър и всичко ще продължи по техния план. През идния януари вълците ще вземат властта.

— Ами ако разкрием пред Кендрик истинското лице на вълците? Ако му покажем колко са користни и каква скрита власт притежават в целия държавен апарат? — попита Уинтърс, чийто глас живна и престана да бъде монотонен. — В този случай дали би приел, как мислите?

Едрият чернокож бизнесмен се облегна отново, потъна в сянка, примижа и каза:

— Съдейки по това, което ни е известно… да. Мисля, че ще приеме.

— А ти, Маргарет?

— Съгласна съм с Гид. Той е забележителен човек и според мен притежава усет към политиката.

— Джейкъб?

— Добре, но как да го сторим? Нямаме нищо документирано. Та нали унищожаваме дори собствените си записки! Тъй че първо: няма да ни повярва, второ: ще се разкрием пред него, а Варак вече го няма!

— Предвидил съм човек, който да го замести. Ако се наложи, той ще разкаже истината на Евън Кендрик. Цялата истина, в случай че още не я знае.