Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— Нямам време и не знам за какво говорите.

— За радара…

— За Бога, крайбрежна охрана, свържете ме с „Уестлейк“ и се обадете в Белия дом! Трябва да говоря с хотела.

— Да, сър, да, командос Кендрик!

— Каквото стане — промърмори на себе си Евън, когато от микрофона на конзолата изригнаха различни звуци.

Накрая се чу телефонен звън. Телефонистката рече:

— Стая петдесет и първа! Побързайте, ако обичате.

— Ало? — извика напрегнато Калейла.

— Аз съм! — изкрещя Кендрик, като натисна бутона за предаване и моментално го освободи.

— За Бога, къде си?

— Някъде в океана, но остави това! Има някакъв юрист, бил е адвокат на Ардис, у него е счетоводната книга, която разкрива всичко! Намерете го! Вземете я!

— Да, разбира се, веднага ще се обадя на Ем Джей. А ти? Ти…

Намеси се друг глас, дълбок, с категорични заповеднически нотки.

— Говори президентът на Съединените щати. Открийте яхтата, намерете този човек, иначе ще съжалявате.

Вълните си играеха с лодката като с перце в разяреното море. Евън не можеше повече да се държи за руля. Пак му се зави свят и той се свлече върху тялото на рибаря от Ел Дескансо.

Усети, че изпада в безтегловност и краката му се отделят от земята. Някой го сграбчи, пронизващият вятър го забрули. Над главата му нещо бучеше оглушително. Отвори очи и видя замъглени фигури, които трескаво сновяха около него и разкопчаваха някакви ремъци… После почувства убождане в ръката си. Опита се да се надигне, но мъжете го пренесоха и го положиха върху тапицирана повърхност в огромна, вибрираща метална клетка.

— Спокойно, господин конгресмен! — провикна се мъжът в бяла военноморска униформа, чийто образ постепенно дойде на фокус. — Аз съм лекар, а вие сте в доста тежко състояние. Не усложнявайте и бездруго нелесната задача, защото ако не я изпълня, самият президент ще председателства военния съд, пред който ще бъда изправен!

Още едно убождане. Не можеше да търпи повече болката!

— Къде съм?

— Логичен въпрос — установи военният лекар и изпразни спринцовката в рамото на Кендрик. — Вие сте в един голям хеликоптер на сто и петдесет километра от брега на Мексико. Бяхте се запътили към Китай, приятелю, а океанът е доста бурен!

— Точно така! — въодушеви се Кендрик и се опита да говори по-силно, но гласът му едва се чуваше.

— Кое е „Точно така“?

Лекарят се наведе. Над него един морски пехотинец държеше бутилка с плазма.

— Пътят към Китай е име на остров! Веднага кодирайте и изпратете това съобщение!

— Аз съм лекар, а не шифровчик или свързочник!

— Правете каквото ви казвам! Свържете се по радиостанцията със Сан Диего! Да изпратят на острова самолети, кораби…

— Приятелю, не ги разбирам много тия работи, но все пак сме в мексикански води…

— Тогава се обадете в Белия дом, по дяволите!… Не! По-добре намерете един човек от ЦРУ на име Пейтън… Мичъл Пейтън! Предайте му каквото ви казах! И му обяснете, че става дума за Гринел!

— Работата май е дебела! — рече младият лекар и погледна третия мъж, застанал до краката на Кендрик. — Мичман, нали чухте какво каза конгресменът? Остров, наречен Пътят към Китай, човек от ЦРУ на име Пейтън и някой си Гринел. Действай, момче! Този тук е любимецът на президента!… Ей, приятел, тая работа нещо като подвизите ти в арабския свят ли е?

— Емилио? Как е Емилио? — попита разтревожен Евън, без да отговори на въпроса.

— Мексиканецът ли?

— Моят приятел… Човекът, който ми спаси живота!

— Тук е, до теб. Току-що го вдигнахме на хеликоптера.

— Как е?

— По-зле от вас. Доста по-зле. Шансовете му да оживее са шейсет към четирийсет, господин конгресмен. Летим с максимална скорост към болницата в базата.

Кендрик се надигна на лакти и погледна безжизненото тяло на Емилио, проснат половин метър зад доктора. Ръката на мексиканеца опираше пода на хеликоптера, а лицето му бе посивяло и имаше мъртвешки вид.

— Подайте ми ръката му! — нареди Евън. — Чухте ли?

— Слушам, сър — каза лекарят и придърпа ръката на Емилио към Кендрик.

— Ел Дескансо! — извика Евън. — Ел Дескансо, семейството ти! Жена ти, твоите дечица! Недей да ми мреш сега, негодник такъв! Ей, рибар глупав, стегни се!

— Какво?

Главата на мексиканеца се замята, докато Кендрик стискаше все по-силно ръката му.

— А така, приятелю! Помни, че сме вбесени! Ядосани сме! Дръж се, копеле такова, иначе сам ще те убия, разбра ли?

Емилио извъртя глава към Евън, притвори очи и се усмихна накриво.