Робърт Лъдлъм - Планът Икар

Евън издърпа мачетето от колана си, бе плувнал в пот въпреки вятъра от маховика, и замахна с острието към хоризонталния отвор… Разтреперан, го дръпна — трябваше да успокои ръката си! Не биваше да докосва стените на тясното пространство! Опита наново, пъхна мачетето един сантиметър, после втори, трети… сетне замахна с все сила и бързо прибра ръце, преди то да се е допряло до кабела. Отскочи рязко и падна на земята, покрил лицето и очите си с длани. Взривът бе оглушителен и въпреки че бе стиснал очи, Кендрик видя как нощта беше озарена от бяла ослепителна светлина. Маховикът не бе спрял! Продължаваше да размазва примитивния метал на мачетето и да бълва огромни светкавици електрически заряди, които запращаше яростно, с все сила към оградата.

Кендрик скочи на крака и заслонил очи, се върна предпазливо при триона, чието назъбено острие се бе забило в изолационния кабел на трансформатора. Хвана гумираната дръжка и отчаяно застърга с триона по кабела, докато не бе разтърсен дотолкова, че загуби равновесие. Този път бе прерязал кабела — трионът отскочи и падна върху металната ограда. Целият генератор сякаш полудя, вбесен, че някакъв нещастник си мери силите с това техническо изобретение. Всички лампи угаснаха, но вътре в смъртоносното заграждение все още изригваха ослепителни назъбени електрически светкавици. Евън трябваше на всяка цена да се измъкне!

Запълзя по корем, отблъскваше се с ръце и крака бързо като подгонен паяк, добра се до дупката в оградата и се промъкна през нея, насочван от лъча на фенерчето. Когато се изправи, Емилио му подаде пушката.

— Кибрит! — извика Евън, понеже не намери клечките, които мексиканецът му бе дал, докато насочваше фенерчето към последната салфетка.

Американецът се втурна, накуцвайки, към фитила, просна се на земята и започна да драска клечките в някакъв камък. Когато се запалиха, ги хвърли върху последната салфетка — пламъкът я подхвана и започна бавно и неумолимо смъртоносното си пътешествие.

— Хайде! — извика Емилио, после помогна на Евън да се изправи и го поведе не към пътеката за черния път, а към високата трева долу. — От къщата излязоха много хора, тичат насам! Побързайте!

Те побягнаха и буквално се гмурнаха в тревата тъкмо когато към обхванатия от пламъци генератор се приближиха неколцина уплашени мъже, повечето с пушки, които прикриваха очите си и си подвикваха. Кендрик и приятелят му мексиканец се възползваха от хаоса и пропълзяха през тревата покрай ужасените хора. Когато излязоха на пътя, от продълговатото ниско здание, в което се помещаваше персоналът, се изля нов поток не по-малко изумени мъже. Повечето не бяха облечени, някои бяха по гащета и явно се бяха почерпили юнашката.

— Слушай — прошепна Евън в ухото на Емилио. — Ще излезем с пушките на пътя и ще тръгнем нагоре… Викай на испански, сякаш изпълняваме заповеди. Хайде!

— Traenos aqua! — изрева мексиканецът, когато двамата изскочиха от тревата и се присъединиха към смаяната групичка от бараката. — Aqua!… Traenos aqua!

Пробиха си път през възбудената тълпа, но веднага се натъкнаха на уплашените до смърт хора, които идваха от къщата: половината се бяха приближили колебливо по пътеката до димящия, пукащ генератор, захранвал с енергия острова. Бе тъмно като в рог, — мракът ставаше още по-зловещ от истеричните крясъци, долитащи отвсякъде. От къщата горе блеснаха прожектори.

— Пътеката! — извика Кендрик. — Давай към главната пътека за дока. Побързай, за Бога! Всеки момент резервоарът ще избухне и всички ще хукнат към лодките!

— Тя е отпред. Трябва да минем през площадката.

— Господи, по прозорците, балконите ще излязат хора.

— Оттук ще стигнем най-бързо.

— Да вървим!

Черният път се сля с тясната пътека, която само допреди минути беше обрамчена от светлините на ниските кехлибарени лампи. Те хукнаха през вътрешен двор към стъпалата, които водеха към главната пътека.

— Стой! — изрева нисък глас и към тях се насочи лъчът на мощен прожектор. — Накъде сте… Господи, това си бил ти!

Евън погледна нагоре. Точно над него, на малкия балкон, на който бе стоял преди по-малко от час, се бе изправил високият яхтсмен. Държеше пистолет, който бе насочил към Кендрик. Евън стреля с пушката тъкмо когато гръмна и оръжието на яхтсмена. Усети как пърлещият куршум се врязва в лявото му рамо и загуби равновесие. Стреля отново и отново във великана горе, който, хванал се за корема, крещеше с все сила:

— Това е той! Това е Кендрик!… Спрете го тоя негодник, спрете го! Отива при лодките!