Робърт Лъдлъм - Планът Икар

— На частните кейове обикновено оставят ключа на борда, в случай че се наложи яхтата да бъде преместена при буря или силни ветрове…

— Ами ако не са го оставили?

— Рибарите често излизат с пияни капитани. Тогава отварят капака и съединяват жичките. Заемете се с въжетата, сеньор!

— Две ранча — каза Евън, когато Емилио закуцука към въжената стълба на мостика.

Кендрик се извърна, взе колта и зарови пръсти във втвърдената запалителна смес във флакона. Хукна надолу по кея като хвърляше пълни шепи от сместа върху брезента на огромните бързи моторници. При последната лодка бръкна в джоба си и извади няколко кибритени клечки, после, превит от болка, започна трескаво да ги драска една по една в дървените талпи по кея и да ги мята върху купчинките запалителна смес, докато платнищата не пламнаха. Освен това изстреля по няколко куршума в корпусите на всички лодки, мощното оръжие пробиваше големи дупки в леката сплав, благодарение на която моторниците развиваха такава скорост.

Емилио бе успял! Над водата прокънтя ревът на двигателя на рибарската яхта. Някой изкрещя. От къщата на хълма по стръмната пътека тичаха хора, пожарът зад тях се бе превърнал в постоянно зарево.

— Сеньор! Бързо… въжетата!

Такелажът на пилоните! Кендрик се втурна към дебелия стълб вдясно и се зае да отвързва въжето — то се освободи и се плъзна във водата. Американецът се олюля и едва се задържа на крака, но стигна до втория пилон и го задърпа трескаво, докато размота и това въже.

— Спрете ги! Убийте ги! — крещеше като обезумял Крейтън Гринел, оглавил тази своеобразна държава в държавата.

В началото на кея се струпаха хора, които внезапно откриха огън. От пристана Евън скочи на кърмата, а Емилио завъртя руля наляво, наду мотора до дупка, зави и от малкото заливче се отправи към тъмното море.

Над хълма зад къщата избухна трети, последен мощен взрив. Черното небе в далечината се озари от жълт облак, прорязан от назъбени бели и червени линии — беше експлодирал и последният резервоар. Островът на смъртоносната държава в държавата бе парализиран и откъснат от света. Никой не можеше да го напусне. Бяха успели!

— Сеньор! — извика Емилио от мостика.

— Какво? — ревна Кендрик, както се търкаляше на палубата: опитваше се безуспешно да се изправи, целият се тресеше, скован от болка, кръвта от раната му направо шуртеше под ризата.

— Качете се тук!

— Не мога!

— Трябва! Аз съм ранен! В гърдите!

— В крака!

— Не!… От кея. Ще падна, сеньор. Не мога да държа руля.

— Дръж се!

Евън измъкна ризата от панталона си и на палубата се изля локва кръв. Той пропълзя по лакираната стълба и със сетни сили се качи стъпало по стъпало на мостика. Скочи на горната палуба и погледна мексиканеца. Емилио се държеше за руля, но тялото му се беше свлякло под прозорците на мостика. Кендрик се хвана за перилото и се изправи, ала едва се задържа на крака. Политна към руля, ужасен от тъмнината и мъртвото вълнение, което люлееше яхтата. Емилио се строполи, ръцете му се отлепиха от кръглия рул.

— Какво да… направя? — извика Евън.

— Радиовръзката — задави се мексиканецът. — Аз само тегля мрежите, не съм капитан, но съм ги чувал в лошо време… Имат канал за спешни случаи, номер шестнайсет.

— Къде е радиостанцията?

— Вдясно от руля. Ключът е отляво. Бързо!

— Как да ги повикам?

— Вземете микрофона и натиснете копчето. Кажи, че си primero de mayo!

— Майски ден?

— Si… Господи!

Емилио се свлече на палубата на мостика, или бе изгубил съзнание, или може би беше издъхнал.

Кендрик извади микрофона с навит на спирала пластмасов кабел, включи радиостанцията и огледа цифрите под конзолата. Неспособен да мисли В блъсканата от Вълните лодка, продължи да натиска копчетата, докато се появи числото шестнайсет.

— Обажда се конгресмен Евън Кендрик! — извика той. — Чувате ли ме?

После пусна копчето.

— Тук е бреговата охрана, Сан Диего — отвърна му някой глухо.

— Можете ли да ме свържете с хотел „Уестлейк“? Спешно е!

— Всеки може да говори каквото си иска, сър. Ние не сме телефонни услуги.

— Повтарям. Аз съм конгресменът Евън Кендрик от девети колорадски район и случаят е спешен. Загубил съм се в океана, някъде на запад или юг от Тихуана!

— Това са мексикански води…

— Обадете се в Белия дом! Повторете каквото току-що чухте… Кендрик от Колорадо!

— Вие ли бяхте ходили в Оман?…

— Обадете се в Белия дом!

— Не гасете радиостанцията, ще запиша координатите ви…