Робърт Лъдлъм - Планът Икар

Кендрик се прицели пак и стреля за последен път. Дългучът се хвана за гърлото, строполи се върху перилата и оттам на плочника в двора. Очите на Евън започнаха да се затварят, отново му се зави свят.

— Не, сеньор! Трябва да бягаме! Ставайте! — Кендрик усети как мексиканецът още малко и ще изтръгне китките му, после му удари няколко шамара по лицето. — Или идвате с мен, или ще умрете, а аз нямам намерение да умирам с Вас! Имам семейство в Ел Дескансо…

— Какво? — извика Евън напосоки и почувства, че му просветва.

Макар че рамото му пламтеше и ризата му бе наквасена с кръв, се изправи и тръгна, олюлявайки се, към стълбите, а някъде дълбоко в съзнанието му изплува споменът за 45-калибровия колт, който беше взел от мафиота. Измъкна го от задния си джоб, като раздра опънатия плат.

— Идвам! — извика той на Емилио.

— Знам — отвърна мексиканецът, като забави крачка и се обърна. — Ранен сте, а пътеката е тъмна, налага се да използвам фенерчето.

Изведнъж земята сякаш се взриви и се разтърси като от удар с огромен метеор, от експлозията прозорците в къщата на хълма се счупиха и към нощното небе се издигна огнен стълб. Резервоарът на генератора изригна, а двамата бегълци се втурнаха по пътеката. Кендрик залиташе и се опитваше отчаяно да фокусира погледа си върху трептящия лъч на фенерчето отпред, макар че болката в коляното и глезена му бе непоносима.

Някой започна да стреля! Над тях, отстрани изплющяха куршуми и разровиха земята отпред. Емилио загаси фенерчето и сграбчи Евън за ръката.

— Вече сме близко. Знам пътя и няма да ви пусна.

— Ако някога се измъкнем оттук, ще имаш най-голямата рибарска лодка в Ел Дескансо!

— Не, сеньор, ще се преместя със семейството си в планината. Тия хора ще тръгнат да ме търсят, няма да оставят на мира дечицата ми.

— А какво ще кажеш за едно ранчо?

Луната изведнъж се показа иззад препускащите ниски облаци и озари кея само на шейсетина метра отпред. Стрелбата беше секнала, но преди да започне, земята сякаш се разцепи като обезумяла откъсната топка в галактиката.

— Готово! — извика Кендрик, докато приближаваха началото на кея.

— Сеньор! — възкликна мексиканецът, стреснат от оглушителния внезапен взрив, валмата пушек и огнените стълбове, извисили се иззад къщата на хълма. — Островът ще потъне в морето! Какво става?

— Избухна и вторият резервоар! Не бях сигурен, можех само да се надявам.

Някой стреля веднъж. От кея. Емилио беше улучен! Той се преви надве и се хвана за хълбока, а кръвта обагри панталоните му. От сянката на около петнайсет метра излезе мъж с пушка и вдигна радиостанцията към лицето си. Евън се наведе, цялото му тяло беше като набрал цирей, и вдигна лявата си ръка, за да подпре дясната и колта в нея. Стреля два пъти и улучи с единия или и с двата куршума часовоя. Той залитна и изпусна пушката и радиостанцията, после падна на дебелите дървени талпи и не помръдна.

— Хайде, приятелю! — извика Кендрик като сграбчи Емилио за рамото.

— Не мога да помръдна! Не си усещам крака!

— Нямам намерение да умирам с теб, негоднико! И аз имам близки. Размърдай си задника, иначе ще се наложи да плуваш чак до Ел Дескансо и твоите дечица.

— Какво? — изкрещя вбесен мексиканецът и се опита да се изправи.

— Така вече ми харесваш! Ядосай се, де! И двамата имаме за какво да се ядосваме. — Обхвана Емилио през кръста, подпирайки го с почти неподвижното си рамо и крак, и двамата излязоха на тъмния кей.

— Голямата лодка вдясно! — извика Евън, благодарен, че луната се е скрила зад облаците. — Разбираш ли от лодки, приятелю!

— Аз съм рибар!

— От лодки като тази? — попита Кендрик, като избута през борда Емилио и остави 45-калибровия колт на планшира.

— С такива лодки се лови не риба, а туристи. Но аз съм карал какви ли не лодки. Ще опитам… Другите лодки, сеньор! Ще ни подгонят и ще ни намерят, защото са много по-бързи от тази красавица.

— Някоя от тях може ли да стигне до континента?

— Никога. Не издържат на високи вълни и свършват бързо бензина. След трийсет-четирийсет километра трябва да се връщат. Ей тази е за нас.

— Дай ми флакона със запалителна смес! — извика Евън, дочул викове от главната пътека.

Мексиканецът измъкна флакончето от десния си джоб, Кендрик също извади своите две и ги отвори с касапския нож.

— Отвори и твоето, ако можеш!

— Отворил съм го. Ето, сеньор. Отивам на мостика.

— Ще успееш ли?

— Трябва… Ел Дескансо.

— О, Боже! Ключът! За двигателя!