Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Сети се за Гретхен Бомънт, която следваше инстинктите си, добрия случай, мъжете. И за брат й, блестящият журналист, който владее няколко езика и е заподозрян опасен убиец. И двамата бяха абсолютно неприемливи за Женева.

Оставаше още една наследница. Хелдън фон Тиболт — Хелдън Тенисън понастоящем, която живее в Париж. Адресът — неизвестен. Но той разполагаше с едно име — „Галимар“.

Париж.

Трябваше да отиде в Париж. Трябваше да се отскубне и от агентите на MI5.

В Лондон живееше един сценограф, който за кратко време бе спечелил популярност като декоратор сред богаташите от двете страни на Атлантика. Ноъл подозираше, че Уили Елис получава ангажиментите си повече заради скандалното си поведение и дарбата си да разказва увлекателно, отколкото заради заложбите си на дизайнер по интериора.

Четири пъти бе работил с Уили и всеки път се заклеваше, че няма да го прави повече, без да си вярва. Истината беше, че Ноъл страшно го харесваше. Ексцентричният англичанин притежаваше не само сръчност и елегантност. В задълбочени разговори той разкриваше проницателен ум и разбиране на тънкостите на театъра, а за историята на сценографията знаеше повече от всеки друг. Беше очарователен, когато не се държеше скандално.

Двамата поддържаха връзка от години и винаги, когато идваше в Лондон, Ноъл намираше време да се види с Уили. Този път мислеше, че няма да може, но изведнъж всичко се бе променило. Сега имаше нужда от него. Взе номера му от телефонни услуги в Лондон и го набра.

— Ноъл, приятелю, ти си се побъркал! Само кресливите птици и уличните чистачи са на крак по това време.

— Имам неприятности, Уили. Трябва ми помощ.

Елис знаеше селото, от което Холкрофт му се обажда, и обеща, че ще бъде там по най-бързия начин, по негова преценка след около час. Пристигна след половин час, сипейки ругатни по адрес на всички идиоти по пътя. Ноъл се качи в колата. Уили го посрещна в типичния си стил — безцеремонно и критично.

— Изглеждаш отчайващо зле и миришеш като мишница на барманка. Отвори прозореца и ми кажи какво по дяволите е станало.

Холкрофт му обясни всичко с две думи, без да споменава имена и премълча някои факти.

— Трябва да отида в Париж, но има хора, които искат да ме спрат. Не мога да ти кажа нищо повече, освен това, че не съм извършил нищо нередно или незаконно.

— Първото винаги е относително, нали така? А и второто може да се тълкува различно и да се повери на един добър адвокат. Да приема ли, че става дума за авантюра с красиво момиче, предизвикала яростта на съпруга й?

— Добре е.

— Така и аз съм чист. Какво ти пречи да отидеш на летището и да хванеш следващия самолет за Париж?

— Дрехите, куфарчето и паспорта ми са в хотел в Лондон. Ако отида да си ги взема, тези, които искат да ме спрат, ще ме намерят.

— А ако съдя по вида ти, те не се шегуват, нали така?

— Да. Това е, Уили.

— Проблемът ще се разреши лесно — заяви Елис. — Ще ти взема нещата и ще прекратя резервацията ти. Ще им кажа, че ти си някакъв празноскитащ чужденец, когото съм срещнал запилян из мизерната част на Сохо. Човек може да се сприятелява с когото си иска, нищо не могат да ми кажат.

— Могат да направят проблем на рецепцията.

— Не виждам защо. Парите ми не са фалшиви, а ти ще ми дадеш бележка, за да сравнят подписа ти с подписа, който те имат. Тук не се държим като хора на ръба на параноята, за разлика от братовчедите ни отвъд океана.

— Дано си прав. Страхувам се, че тези, които ме търсят, вече са се свързали със служителите на рецепцията. Може да искат да разберат къде се намирам, преди да ти дадат багажа ми.

— Ами тогава ще им кажа — усмихна се Уили. — Ще им дам адреса, на който ще се установиш и телефон, на който могат да те намерят.

— Какво?

— Остави това на мен. Между другото в жабката има одеколон. Сложи си малко, за бога!

Елис поръча да почистят до обяд напоените с уиски дрехи. Излезе от апартамента си на Челси стрийт и тръгна към хотел „Белгрейв армс“.

Холкрофт се изкъпа, обръсна се и се обади в агенцията за коли под наем. Реши, че ако отиде да вземе колата в Алдершот, ще попадне на агентите от MI5 и те отново ще тръгнат по петите му.

От агенцията явно не изпаднаха във възторг, но Ноъл ги постави пред свършен факт. Ако искаха да си получат автомобила обратно, трябваше сами да си го докарат. Той им се извини, като обясни, че е възникнало нещо спешно. Помоли ги да изпратят сметката в офиса му в Ню Йорк.