Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Трябваше да се измъкне от Англия незабелязано. От военното разузнаване със сигурност щяха да държат летищата и корабчетата през Ламанша под наблюдение. Ако в последния момент успееше да намери билет за препълнен самолет до Париж, може би щеше да им се изплъзне. С малко повече късмет би могъл да кацне на летище „Орли“, преди агентите от MI5 да разберат, че е напуснал Англия. До Париж полетите бяха начесто, митническите проверки бяха формални. Другият вариант бе да купи два билета — за Амстердам и Париж, и малко преди излитането на самолета на KLM 27 27 Холандски авиолинии — Бел. прев. да излезе от техния сектор в чакалнята и бързо да се присъедини към чакащите за полета до Париж, където Уили ще донесе багажа му.

За какво си мислеше? Как да се измъкне, да подведе и измами! Той бе престъпник, неизвършил престъпление, човек, който не можеше да каже истината, защото това щеше да провали много сложен план.

Отново започна да се поти, болката в стомаха му пак се появи. Почувства се замаян и слаб. И както бе с хавлията на Уили, легна на неговото канапе и затвори очи. Замисли се за баща си, представи си лицето му и съвсем ясно чу неговия зов. Докато заспиваше, той все още звучеше умолително в ушите му. Събуди се от усещането, че някой се е надвесил над него и го гледа. Изплашено се обърна по гръб и въздъхна облекчено, когато видя Уили, застанал до канапето.

— Веднага си личи, че си поотдъхнал. Изглеждаш по-добре и Господ ми е свидетел — миришеш по-добре.

— Взе ли ми нещата?

— Да, прав беше. Много им се искаше да разберат къде си. Когато платих сметката, управителят излезе и се държа като следовател от Скотланд ярд. Донякъде задоволих любопитството му, но не му стана съвсем ясно. Оставих му телефонния номер на временното ти местообитание.

— Временното ми местообитание?

— Да. Страхувам се, че то не говори за блестяща репутация, освен ако не си решил да промениш плановете си. Номерът е на болница в Найтсбридж, която няма одобрението на Националната здравна организация и е специализирано заведение за венерически болести. Имам един познат лекар там.

— Ти си направо чудесен — каза Ноъл и се изправи. — Къде ми е багажът.

— В гостната. Помислих си, че ще искаш да се преоблечеш.

— Благодаря — Холкрофт се отправи към вратата.

— Да познаваш някой си Буоновентура? — попита Елис.

Ноъл спря. От летището в Лисабон бе изпратил на Сам телеграма с три думи: Белгрейвиа Армс Лондон.

— Да. Обаждал ли се е?

— Звънял е като луд. От телефонната централа на хотела ми казаха само, че те е търсил от Кюрасао.

— Знам номера — отвърна Ноъл. — Трябва да се свържа с него. Ще се обадя с кредитната си карта.

След пет минути чу дрезгавия глас на Сам в телефонната слушалка и още в първите пет секунди разбра, че не е редно да кара строителния инженер да продължава да лъже.

— Не мога повече да баламосвам Майлс, Ноули. Каза ми, че ще изготви съдебна заповед за връщането ти в Ню Йорк и ще я представи на собствениците тук, които той мисли за американци. Знае, че не могат да те принудят да се върнеш, но поне ще са уведомени, че полицията те търси. А така ще я закършим, понеже те няма във ведомостта.

— Каза ли ти защо ме търси?

— Според него разполагаш с информация, която им е нужна.

Ноъл си помисли, че ще е добре Буоновентура да може да се свърже с него, ако стигне до Париж, но не искаше да го обременява с адрес.

— Слушай, Сам. След няколко часа заминавам за Париж. Редакцията на „Американ експрес“ се намира на Шанз Елизе, близо до авеню Жорж V. Ако нещо изскочи — телеграфирай ми там.

— Какво да кажа на Майлс, ако пак позвъни? Не искам аз да опера пешкира.

— Кажи му, че си се свързал с мен и си ми предал, че той се опитва да ме открие. А аз съм обещал да му се обадя при първа възможност. Нищо повече не знаеш.

Ноъл замълча малко и добави:

— Кажи му също, че ми се е наложило да замина за Европа. Ако много напира, кажи му и за редакцията на „Американ експрес“. Ще ти се обаждам за съобщения.

— Има още нещо — каза Сам притеснено. — И майка ти звъня. Почувствах се идиотски, че я лъжа. Не е редно да лъжеш майка си, Ноули.

Холкрофт се усмихна. Макар че бе хитрувал цял живот, Сам си оставаше истински италианец в това отношение.

— Кога се обади?

— Онази вечер. Говори като истинска дама. Казах й, че очаквам да се чуя с теб на следващия ден и започнах да ти звъня.

— Ще й се обадя от Париж — каза Ноъл. — Има ли друго?

— Това не ти ли стига?