Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Казах ви. Първично е. Капитан Бомънт има добър доход. Той е един високоуважаван офицер, който служи вярно на правителството си; сух и скучен мъж, който вкъщи продължава да се държи като на кораба. Всичко това допринася за спокойствието и сигурността на това закътано място. Аз се чувствам добре в този пашкул.

Имаше изход от положението. Това бе предвидено в женевския документ.

— С два милиона долара на разположение можете да си осигурите много удобен пашкул, госпожо Бомънт. Ще можете да заживеете на по-сигурно и по-приятно място.

— Може би. Но за да го намеря, ще трябва да напусна пашкула си. Ще трябва да изляза навън…

— Само за малко.

— И какво ще стане? — продължи тя, сякаш той не я бе прекъсвал. — Ще се покажа навън и ще трябва да казвам „да“ и „не“. Не ми се ще дори да мисля за това. Ще ми бъде непоносимо трудно. Знаете ли, господин Холкрофт, през по-голямата част от живота си съм била нещастна, но това не значи, че искам да ме съжаляват.

Думите й го вбесиха! Идеше му да я удари.

— Искам отново да се върнем към въпроса за Женева — каза твърдо той.

Тя седна по-назад на табуретката и кръстоса крака. Роклята се вдигна на коленете й и откри меката плът на бедрото. Позата й бе съблазнителна за разлика от думите.

— Но аз за това говоря — отвърна тя. — Може би малко несвързано, но се опитвам да ви обясня. Напуснах Берлин, когато бях малка. Непрекъснато бягахме, докато с майка ми и брат ми не намерихме убежище в Бразилия, което бързо се превърна в ад за нас. През последните години просто се оставих на инерцията. Следвах инстинкти, възможности, мъже — непрекъснато нещо следвах. Никога не съм решавала нещата сама. Вземах колкото се може по-малко решения.

— Не ви разбирам.

— Ако искате да разговаряте по въпрос, който засяга семейството ни, идете при брат ми Йохан. Той взема решенията. Той ни доведе тук от Южна Америка след смъртта на майка ми. Той е членът на семейство Фон Тиболт, с когото трябва да се свържете.

Ноъл овладя желанието си да й изкрещи. Въздъхна тихо, почувства се уморен и разочарован. Точно с Йохан фон Тиболт не трябваше да се срещне, но не можеше да каже на Гретхен Бомънт причината.

— Къде е той? — въпросът му бе реторичен.

— Не зная. Някъде в Европа, работи за „Гардиън“.

— Къде в Европа?

— Нямам представа. Непрекъснато пътува.

— Казаха ми, че за последен път са го видели в Бахрейн.

— Значи знаете повече от мен.

— Имате и сестра.

— Хелдън. В Париж е. Кой знае къде…

Всички наследници ще бъдат проучени… ще се вземат решения.

За Йохан бяха открити сведения, въз основа на които, справедливо или не, той бе отстранен от Женева. Щеше да създаде твърде много усложнения и да привлече внимание там, където бе нужна строга секретност. А тази странна красива жена на табуретката пред него щеше да бъде отхвърлена от Женева като некомпетентна, независимо от причините за поведението й. Условията бяха категорични.

Париж. Хелдън фон Тиболт.

Ноъл разсеяно посегна към цигарите си, мислите му го бяха пренесли в Париж, където в едно издателство като преводачка работеше непозната за него жена. Така се бе съсредоточил, че не забеляза веднага това, което Гретхен Бомънт направи. Когато видя, очите му се разтвориха широко от изумление.

Жената на капитана се бе изправила и бе разкопчала копчетата на роклята си до кръста. Сега бавно разтваряше копринената материя. С две ръце тя вдигна роклята и я събра над бедрата си. Бе застанала точно пред него. Той усещаше аромата, който се носеше от нея — парфюмът й, нежен и чувствен, бе възбуждащ не по-малко от разголената плът. Тя седна до него, тялото й трепереше. Изведнъж простена, обгърна с ръка тила му и притегли главата му към своята. Разтвори устни и го целуна, дишайки тежко. Сложи ръката си върху панталоните му и мигом предизвика възбудата му. Загубила контрол върху себе си, тя започна неистово да стене. Притискайки се в тялото му, тя отдели устните си от неговите и прошепна:

— Утре тръгвам към Средиземно море. При мъж, когото мразя. Нищо не казвай. Искам тази нощ. Дай ми само тази нощ!

Тя се отдръпна леко, устните й бяха влажни, а очите й сякаш безумни. Бавно се надигна над него и той виждаше само бялата й кожа. Бе спряла да трепери. Плъзна голия си крак върху неговия и се изправи. Придърпа главата му към себе си и взе ръката му. Той стана и я прегърна. Тръгнаха плътно един до друг към вратата на спалнята. Докато влизаха, той я чу да казва с тайнствения си глас: