Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Йохан каза, че един ден ще дойде мъж, който ще иска да разговаряме за някакво странно споразумение. Аз трябва да се държа мило с него и да запомня всичко, което ще ми каже.

Холкрофт се стресна насън. В първите няколко секунди не знаеше къде се намира, после се опомни. Когато го поведе към спалнята, Гретхен Бомънт изрече нещо много странно. Той се опита да изкопчи от нея какво друго бе казал брат й, но тя не бе в състояние да му отговори. Бе трескава, нуждаеше се от секс отчаяно и не можеше да мисли за нищо друго.

Любиха се като обезумели — тя го нападаше и се извиваше в шемет, под него, над него, до него. Бе ненаситна, искаше той да продължава да я изучава и прониква в тялото й отново и отново. После извика, обхвана кръста му с крака и продължи да впива ноктите си в тялото му дълго след като той вече не можеше да отговори на желанието й. После го връхлетя изтощението и той заспа. Сънят му бе неспокоен.

Не можеше да разбере какво го събуди. Шумът, който чу, не бе силен, но бе остър и пронизителен. Не знаеше какъв е и откъде идва.

Внезапно осъзна, че е сам в леглото. Повдигна глава. Стаята бе тъмна, вратата бе затворена, а под нея се процеждаше слаба светлина.

— Гретхен?

Не последва отговор. В стаята нямаше никой.

Отметна завивките и стана. Едва се държеше на краката си, чувстваше се изцеден, мислите му бяха неясни. Стигна до вратата със залитане и я отвори. Озова се в малката всекидневна, където настолна лампа хвърляше сенки по стените и пода.

Отново чу същия шум! Звукът идваше отвън и отекна из цялата къща. Втурна се към прозореца на всекидневната и се взря в нощта. На светлината на уличната лампа той видя мъж с прожектор в ръка, застанал до багажника на колата му.

Преди да може да разбере какво става, дочу далечен глас и в същия момент прожекторът освети прозореца му и самия него. Той инстинктивно вдигна ръка, за да предпази очите си. Светлината угасна и той видя как мъжът се спусна към кола, паркирана от другата страна на улицата. Ноъл не я бе забелязал досега, защото бе насочил цялото си внимание към непознатия. Погледна другия автомобил — на предната седалка имаше някой. Различаваше само очертанията на главата и раменете, нищо друго.

Мъжът тичешком стигна колата, отвори вратата и седна зад волана. Моторът забуча, колата тръгна рязко, зави обратно и потъна в мрака.

Когато мина под уличната лампа, Ноъл за миг видя кой седи до шофьора. За част от секундата лицето бе само на около двайсетина метра от него, после изчезна.

Това бе Гретхен Бомънт. Тя гледаше право напред и му се стори, че разпалено обясняваше нещо.

В няколко къщи срещу жилището на Бомънт прозорците светнаха. Шумът на двигателя и свистенето на гуми бяха нарушили спокойствието на тази улица в Портсий. По прозорците се появиха хора с тревожни лица и се заоглеждаха навън.

Холкрофт се дръпна назад. Това, че стоеше гол във всекидневната на капитан Бомънт посред нощ в негово отсъствие, би могло да му създаде проблеми.

Къде бе отишла тя? Какво целеше? Какъв бе шумът, който бе чул?

Нямаше време да мисли за тези неща — трябваше бързо да се измъкне от къщата. Спусна се към другия край на стаята и се опита да напипа ключа, за да запали лампата. Очите му полека привикваха с тъмнината. Спомни си, че докато се любеха, Гретхен се бе пресегнала над главата му и бе смъкнала нощната лампа на пода. Той коленичи и я напипа, за щастие крушката бе останала здрава. Запали я, но тъй като бе на пода, тя не освети добре стаята. Сред дългите сенки на предметите Ноъл мерна горните си дрехи върху едно кресло, а чорапите и бельото му бяха до леглото.

Изправи се и бързо се облече. Огледа се за сакото си. Спомни си, че Гретхен го бе изхлузила от ръцете му и го бе пуснала на пода. Видя го и посегна да го вземе. Погледна за миг отражението си в голямото огледало над бюрото. Замръзна на място, приковал поглед в снимката в сребърна рамка, окачена до него. Тя бе на мъж в морска униформа.

Лицето. Беше го виждал и преди. Съвсем скоро. Преди седмица… или може би дни. Бе сигурен, че е виждал това лице, но не знаеше къде. Приближи се до бюрото и се вгледа в снимката.

Точно веждите! Те бяха странни и се открояваха… Като корниз, неподходящо поставен над невзрачен гоблен. Бяха гъсти и прошарени… като от някаква пепитена материя. Сякаш очите се бяха втренчили в него. Спомни си!

Самолетът за Рио де Жанейро. Това не бе всичко. Лицето от самолета за Бразилия породи друг спомен, свързан с насилие, с някаква неясна тичаща фигура — нищо друго не изникна в паметта му.