Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Разбира се. Вече ви казах, че бяхме близки с Фон Тиболтови. По-точно, Йохан бе най-близкият ми приятел. Той и сестра ми щяха да се оженят, но германците не допуснаха това.

— Кой е могъл да им попречи?

— Всеки. С куршум в тила на Йохан.

— Господи, но това е лудост!

Всъщност беше възможно и Холкрофт го знаеше. Горе, на хълма и него бяха превърнали в мишена. Гърмежите все още отекваха в ушите му.

— За някои германци този брак щеше да бъде непростимо оскърбление — каза Карара. — Те смятат, че Фон Тиболт са предатели за Германия. Тези хора продължават да водят войната отпреди три десетилетия. Тук, в Бразилия Фон Тиболтови бяха подложени на брутална несправедливост. Те заслужават съчувствие и помощ. Причините за тяхното страдание трябваше да са изчезнали още преди години.

— И вие си въобразихте, че аз мога да направя нещо за тях? Защо?

— Защото се опитаха да ви спрат силни хора. Германците имат голямо влияние. Вие сигурно също сте силен човек, щом хората на Граф в Бразилия се опитаха да ви държат настрана от Фон Тиболтови. За нас всичко това означава, че не искате да навредите на приятелите ни, а се опитвате да им помогнете. Един влиятелен американец, който би могъл да им помогне.

— Казахте „Граф в Бразилия“. Става дума за Морис Граф, нали? Кой е той? Какъв е?

— Най-страшният от нацистите. Трябваше да го обесят в Нюрнберг.

— Вие познавате Граф? — попита жената, вгледана в Холкрофт.

— Срещнах се с него под претекст, че мой клиент от Ню Йорк ми е възложил да разгледам и направя скици на къщата му. Аз съм архитект. В разговора споменах за Фон Тиболтови и Граф побесня. Започна да крещи и ме изгони. Докато слизах по хълма, сюрия обучени кучета връхлетяха върху колата ми. Телохранителят на Граф ме проследи и се опита да ме убие. Същото се случи и след като се бях включил в уличното движение: някакъв мъж стреля по мен от прозореца на кола.

— Пресвета Дево! — устните на Карара трепереха от страх.

— Не бива да ни виждат с него — каза жената и се вкопчи в ръката на брат си. — Особено ако казва истината — продължи тя.

Холкрофт я разбра. Той щеше да научи нещо от Карара само ако те бяха убедени, че той е този, за когото се представя.

— Говоря истината. В американското посолство разказах същото. Те ще изпратят човек да вземе колата като доказателство.

Карара се спогледаха, после едновременно се обърнаха към Холкрофт. Той им бе дал необходимото доказателство. Прочете го в очите им.

— Вярваме ти — каза сестрата. — Трябва да побързаме.

— Живи ли са Фон Тиболтови?

— Да — отговори братът. — Нацистите смятат, че са някъде из планините на юг, в колониите Санта Катарина. Там има стари германски селища. Фон Тиболтови биха могли лесно да се слеят с местните жители под измислено име.

— Но те не са там.

— Не… — Карара, изглежда, се колебаеше.

— Нещо хубаво ли им носите? — попита момичето загрижено.

— По-хубаво, отколкото можете да си представите — увери я Холкрофт. — Кажете ми.

Двамата Карара се спогледаха за последен път. Решението бе взето и братът продума:

— В Англия са. Сигурно знаете, че майката почина…

— Не знаех… Нищо не зная.

— Сега са Тенисън. Йохан е известен като Джон Тенисън и е журналист във вестник „Гардиън“. Владее няколко езика и пише репортажите на вестника от европейските столици. Най-голямата, Гретхен, е омъжена за британски морски офицер. Не знаем къде живее. Името на съпруга й е Бомънт, капитан е в Кралския флот. За най-малката дъщеря, Хелдън, нямаме никакви сведения. Тя винаги странеше от тях и беше малко своенравна.

— Хелдън? Странно име.

— Подхожда й — изрече сестрата на Карара тихо.

— Казват, че лекарят, който попълвал акта й за раждане, не знаел немски и не разбрал майката. Според сеньора Фон Тиболт тя дала на детето името „Хелга“, но в болницата много бързали и записали „Хелдън“. В онези дни не се оспорвало написаното черно на бяло и името така си останало.

— Тенисън, Бомънт… — повтори Холкрофт имената. — В Англия ли? Как са се измъкнали от Бразилия и са стигнали чак до Англия, без Граф да разбере. Казвате, че германците са влиятелни. Трябвало е да направят паспорти, да се уреди транспорт. Как са се справили с всичко това?

— Йохан… Джон… е забележителен, невероятен човек.

— A homen talentoso 24 24 Един талантлив мъж (порт.) — Бел. прев. — добави сестра му и като каза това, напрегнатото й лице се отпусна. — Много го обичам. След тези пет години ние все още се обичаме.