Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

— Дрън-дрън! — изрева Хоукинс. — В главата си имам повече акъл от онези мухльовци, които са скалъпили всички тези глупости!

— Две точки за генерала — Девъро вдигна два пръста в знак за победа. — Само за протокола отбелязвам, че генералът е по-умен от всеки на номер хиляда и шестстотин. Но трябва да добавя, че въпреки това ще го прекарат.

— Как ще стане това, момко?

— О, стига бе, Хоукинс. С тебе е свършено! Как и защо е станало не зная. Ясно ми е само, че си се изхвърлил в неподходящ момент; вдигнал си твърде много шум и сега ще бъдеш пожертван ! И не само това, ами ще се откажат от теб на всеослушание. Дори ще послужиш за назидание !

— Това пък е върхът на глупостта! Почакай само да го чуят в Пентагона и ще видиш!

— Те вече го знаят. Гарван гарвану око не вади. Вече не съществуваш, генерале! Освен може би като далечен спомен — Сам стана от леглото. Болката в лявото око постепенно обхващаше цялата му глава.

— Не ми ги пробутвай тия, защото не съм вчерашен — упорстваше Хоукинс, но си личеше, че увереността му вече не е толкова голяма. — Имам приятели. Имам зад гърба си кариера, която е като реклама за наемане на военнослужещи. Майка му стара, аз съм генерал, който е започнал от редник, от гадната кал в Белгия! Не могат да се отнесат така с мен!

— Аз пък не съм войник, а адвокат. И ти казвам, че са те напръскали обилно с амнестичен газ. Снимките, които изпратиха приятелчетата ти от Пекин, ще те довършат. Спукана ти е работата.

— Трябва да го докажат!

— О, не се притеснявай за това. Преди около час получих доказателствата в една винарска изба. От един психопат със свещ в ръката. Много солиден гражданин. Държат те здраво в ръцете си.

Хоукинс запремига и извади от устата си сдъвканата незапалена пура.

— Как ще стане това?

— Чрез здравната ти книжка. Това е неопровержимото доказателство. Психофизиологично. Психичен срив, причинен от стрес, е най-невинното, с което могат да оправдаят действията ти. Министерството на отбраната ще направи декларация, в която по-конкретно ще се посочва, че умишлено си бил поставен в заплетени ситуации, че да бъде установена болестта ти. Мисля, че медицинският термин е „напредваща шизофрения“. Доказват го противоречивите ти действия в. Индокитай. А пък снимките, на които се вижда как пикаеш на покрива на мисията, имат много сложно клинично обяснение.

— Моето е по-ясно . Бях бесен! Почакай само да изложа моята версия.

— Изобщо няма да ти дадат възможност да го направиш. Ако планът им се задейства, президентът възнамерява да направи официално изявление, ще похвали заслугите ти от миналото, ще покаже медицинската ти книжка (с трогателно нежелание, разбира се) и ще призове нацията да се моли за теб.

— Няма да стане — генералът все още не отстъпваше. — Вече никой не вярва на президента.

— Може би, но той държи копчетата. Не неговите, навярно, но доста други. Ще те забият в някой ядрен силоз, ако такова е неговото желание — Сам забеляза метално огледало в тясната баня и тръгна към вратата.

— Но защо ще го прави ? Защо ще му позволят да го направи? — пурата висеше безпомощно между пръстите на Хоукинс.

Девъро разглеждаше отблизо подутата синина над лявото си око.

— Защото се нуждаем от газ — отвърна той.

— Какво? — Хоукинс изпусна пурата и тя се претърколи на пода. Явно по навик той я стъпка и я размаза с крак. — Газ ли?

— Много е сложно за обясняване. Няма значение — Сам притисна с ръка възпалената кожа около окото. От петнайсет години не му се бе случвало такова нещо; колко ли време щеше да остане подутината. — Просто приеми нещата такива, каквито са и се опитай да се измъкнеш колкото може по-леко. Нямаш голям избор.

— Караш ме да клекна и да се примирявам с всичко, така ли?

Девъро излезе от банята, спря насред килията и въздъхна:

— Бих казал, че най-важната ми задача сега е да те спася от клечане в Монголия. В продължение на четири хиляди и кусур години. Ако ми помогнеш, мисля, че ще успея.

— Да ме измъкнеш от Китай ли?

— Да.

— С какво трябва да помогна? На жълтите маймуни и на Вашингтон? — намигна му Хоукинс.

— С много. Ще трябва да извървиш целия път назад.

— Дори да изляза от армията?

— Не виждам смисъл да оставаш? А ти?

— Мамка му!

— И аз казвам същото. Но това с нищо няма да ти помогне. Извън военната униформа те чака свят широк. Наслаждавай му се.

Хоукинс се върна до писалището разтреперан от гняв. Взе една от снимките, сви рамене и я хвърли обратно върху купчината. Бръкна се за нова пура.