Робърт Лъдлъм - Апокалиптичният часовник

— Американското посолство — чу се в слушалката гласът на Дърбейн. — Кодът ти е 04. Запис, давай!

— Боби, тук е Латъм…

— Знам, засякох те по мрежата. Та за какво ги набра тия четири нули?

— Изиграха ни. Тъкмо ми предстоеше една бърза екзекуция с любезното съдействие на нашите нацисти. Шофьорът се представи за бивш морски пехотинец; някой от транспортния отдел е нагласил работата. Провери всички в отдела!

— Исусе Христе, ти поне добре ли си?

— Нищо ми няма, стана малък инцидент и скинхедът 31 31 скинхедс — бръснати глави — нарицателно за неонацистите не се справи особено добре.

— Добре, засякох те. Ще изпратя патрул…

— Знаеш ли къде точно се намирам?

— Разбира се.

— Изпрати два патрула, Боби, нека единият да е въоръжен и готов за нападение.

— Да не си луд! Тук е Париж! Франция!

— Аз ще ги прикривам. Това е заповед на Консулски Операции… Пет-шест преки по-наляво, на юг, в една странична уличка има паркирана кола. Със светещи фарове. Трябва да заловим тази кола, да пипнем хората вътре!

— Кои са те?

— Тези, които ме осъдиха на смърт. Няма време, Боби! Действай.

Латъм тръшна слушалката, измъкна се от колата и се приближи към Ерих Хауер. Той можеше да ги отведе при стотици други като него в Париж и околностите — на познати и непознати места. Медикаментите щяха да отворят вратите на съзнанието му, а тази информация бе жизненоважна. Дру хвана мъжа за краката и той извика.

— Моля ви се…

— Млъкни, свиньо! Сега си в мои ръце, не разбираш ли? Започни да разказваш и после ще ти стане по-леко.

— Нищо не знам. Аз съм C-Zwölf, какво още да ти кажа?

— Това не е достатъчно! Моят брат беше тръгнал по следите ви, гадове такива! Каза ми, че това ще бъде последният етап от едно гадно пътуване и аз му повярвах. Така че ти ще трябва да ми кажеш повече, много повече, преди да свърша с теб. Ерих, приятелче, знам, че всъщност изобщо не искаш да си имаш работа с мен.

Изведнъж иззад ъгъла с писък се появи черна лимузина и тръгна по тъмната пуста улица. Тя рязко и неочаквано забави ход и в този момент от нея откриха стрелба; завърза се смъртоносна престрелка: целеха се във всичко, което се движи. Латъм се опита да скрие нациста зад бронираната дипломатическа кола, но не успя да го направи и се скри сам. Когато лимузината изчезна, той потърси своя пленник. Ерих Хауер лежеше мъртъв — тялото му бе надупчено, лицето — цялото в кръв. Единственият човек, който би могъл да даде отговор поне на някои въпроси, си беше отишъл. Къде да търси друг такъв човек и колко време ще му трябва, за да го открие?

Нощта си бе отишла; ранната светлина озаряваше небето от изток, когато Латъм изтощен влезе в малкия месингов асансьор и се заизкачва към апартамента си на петия етаж на „Рю дю Бак“. Обикновено използваше стълбището, защото по една или друга причина смяташе, че това е полезно, но сега очите му се затваряха. В часовете между два и нещо и пет и половина Дру беше претрупан от дипломатически задължения, сред които бе и срещата с шефа на „Дьозием“, някой си Клод Моро. Латъм отново се обади на Сорънсън във Вашингтон с молбата той да се свърже със служителя на френското разузнаване в уречения час и да го убеди веднага да дойде в американското посолство. Моро беше оплешивяващ мъж на средна възраст, среден на ръст, който добре изпълваше костюма си и въпреки това продължаваше да качва килограми с всеки изминат ден. Имаше неизчерпаемо галско чувство за хумор, което му помагаше в някои опасни моменти, когато нещата започваха да му се изплъзват. А те започнаха да се изплъзват, когато най-неочаквано се появи Анри Бресар, първият секретар в Министерството на външните работи на Република Франция — ядосан и уплашен.

— Какво става, по дяволите? — попита Бресар още с влизането си в канцеларията на посолството, като внезапно се изненада от присъствието на Моро. — Здравей, Клод — каза той и премина на френски: — Не съм много изненадан, че те виждам тук.

— En anglais, Henri 32 32 Говори на английски, Анри — фр. … Мосю Латъм ни разбира, но посланикът все още е на ниво Берлиц 33 33 курортно селище в Швейцария .

— Ах, този американски дипломатически такт!

— Разбрах ви, Бресар — каза посланикът Даниъл Кортлънд, който седеше зад бюрото си по халат и чехли, — аз напредвам с езика ви. Откровено казано, исках поста в Стокхолм — аз свободно говоря шведски — но останалите мислеха по друг начин. И ето че се срещнахме.