Робърт Лъдлъм - Апокалиптичният часовник

— Извинете, господин посланик. Прекарах една тежка нощ… Опитах да се свържа с вас, Дру, но след като чух телефонния ви секретар, предположих, че сте още тук.

— Трябваше да си бъда вкъщи преди час. За какво дойдохте тук? Защо е трябвало да ме видите?

— Всичко е в доклада на Сюрте. Настоях полицията да им се обади…

— Какво се е случило? — прекъсна го Моро и вдигна вежди. — Бившата ви съпруга не би трябвало да е настроена враждебно към вас. Разделихте се съвсем като приятели.

— Не съм сигурен, че е замесена. Лусил може да е голяма кучка, но не е глупава. А тези хора са били глупаци.

— Кои хора?

— След като оставих Дру тук, продължих към апартамента си на „Монтен“. Както знаете, едно от малкото предимства на моята служба е дипломатическото място за паркиране пред сградата. За мое учудване то бе заето; още повече се ядосах, като видях, че наблизо има достатъчно други свободни места. Тогава видях, че на предната седалка на колата седят двама души; шофьорът говореше по телефона в не съвсем удобното време два часа през нощта, а не бива да забравяме, че би трябвало да плати глоба от петстотин франка за това, че е паркирал там, без да има правителствена значка или емблема на „Ке д’Орсе“ на предния прозорец.

— Както винаги — намеси се Моро с почтително кимване, — склонността на моя приятел към подобни и увлекателни въведения в събитието е очевидна, но, моля ви, Анри, оставете настрана личното си възмущение и ни кажете какво се случи.

— Копелетата започнаха да стрелят по мен!

— Какво? — Латъм скочи от стола си.

— Нали чухте! Естествено, автомобилът ми е защитен от подобни изстрели, така че бързо дадох заден ход, после се блъснах в тях и залепих колата им за бордюра.

— А после? — извика посланикът Кортлънд, който беше станал.

— Двамата излязоха от другата страна и побягнаха. С разтуптяно сърце се обадих на полицията по телефона в колата и им казах да уведомят Сюрте.

— Ама вие сте страшен! — стъписан, тихо каза Дру. — Тръгнал сте срещу тях, когато са стреляли по вас?

— Куршумите не биха могли да проникнат дори през стъклото.

— Някои могат, повярвайте ми — бронебойните, например.

— Ужасно — лицето на Бресар побледня.

— Напълно сте прав, Анри — каза Моро и пак кимна, — бившата ви жена би постигнала много по-добър резултат. Хайде сега малко да се успокоим и да видим какво е открил нашият храбър герой. Имаме кола, регистрационен номер и поне дузина отпечатъци, които веднага ще предадем на Интерпол. Моите поздравления, Анри Бресар!

— Нима има патрони, които могат да пробият бронирани автомобили?…

Връзката със самоубийството на Жодел и последвалата среща в дома на Вилие на „Парк Монсо“ беше съвсем очевидна. Като се прибавеше и нападението срещу Латъм, положението изискваше да се вземат някои решения: и Бресар, и Дру да се охраняват денонощно от служители на „Дьозием“ — французинът — явно, Латъм — тайно, според неговите собствени инструкции. Поради това колата на „Дьозием“ ще стои незабелязана на отсрещната страна на улицата пред дома на Дру, докато не дойде сутринта подкрепление да я смени, ако преди това американецът не е излязъл от сградата. Накрая, тъй като няма възможност да се охранява Жан-Пиер Вилие, а това също е необходимо, трябва да се претърсят всички околни парижки квартали и да се проверява всеки.

— Самият аз лично ще се заема с него — каза Клод Моро, шефът на бюро „Дьозием“. — Вилие е гордост за Франция!… Освен това, жена ми е способна да ме убие или да започне да ми изневерява в семейното ни легло, ако допусна да му се случи нещо.

Съмненията относно транспортния отдел на посолството бързо се изясниха. Диспечерът е бил заменен от напълно непознат човек, когото са допуснали до нощно дежурство заради документите, които е представил. Изчезнал е минути, след като колата на Латъм се е отдалечила по булевард „Габриел“. Американец, владеещ френски, вербуван в Париж от нацисткото движение.

Часове преди изгрев слънце те продължаваха до безкрайност да анализират положението; на първо място стоеше въпросът кого да включат в операцията. Водеха се продължителни разговори по скрамблера между Моро и Уесли Сорънсън във Вашингтон. Двамата специалисти в секретните служби приличаха на хора, практикуващи черна магия, които кроят планове за тайни преследвания. Дру одобри това, което чу. Беше добър агент, не притежаваше студения разум на брат си Хари, но със сигурност го превъзхождаше що се отнася до физика и способност да се вземат бързи решения. Моро и Сорънсън обаче бяха майстори в измамата и внедряването; бяха оцелели при тайното клане на шпиони в кървавия разцвет на Студената война. Дру се учеше от такива хора дори когато само му даваха задачи.