Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Една безизходица, значи?

— Една невъзможна ситуация, поне за човек като мен — и дори като теб, подозирам. Ще остана още три-четири месеца и ще измисля някоя лична причина да си подам оставката.

— Здравето? Един от най-известните халфове в йелската футболна история, един водещ говорител на президентската програма? Никой няма да ти повярва, ти тичаш непрестанно във всичките тези спонсорирани от правителството реклами.

— Шейсет и шест годишният атлет — секретарят се засмя. — Жена ми ненавижда Вашингтон. Тя желае да бъде обект на моята дълбока загриженост и няма да се поколебая да подкупя доктора й.

За щастие на Ван Ностранд, секретарят по отбраната все още не беше подал оставката си. Вследствие на което, съвсем естествено, той беше в течение на кръга на „Момиченцето-кръв“, и когато Ван Ностранд му се обади, заявявайки, че би могло да има връзка между настоящата конспирация за убийството на президента и един бивш офицер от военното разузнаване, наречен Хайторн, секретарят не се поколеба при молбата му. Това, което искаше Ван Ностранд беше едновременно просто и тревожно. Трябваше да се заобиколи нормалната процедура, а именно да се прескочи капитан Хенри Стивънс, който евентуално би попречил. Този Хайторн трябва да бъде намерен и да му бъде изпратено предупредително писмо… Светът на терористката Баярат беше съставен от агенти от най-различни страни, един свят, който човек като Ван Ностранд познаваше. И ако чрез своите посредници и информатори беше чул или научил нещо, трябваше да му помогне с всички възможни средства!

— Ало, Хауард?

— Господи, Нилс, бях изкушен да ти се обадя, но ти изрично ми каза, че не трябва. Едва ли щях да издържа много дълго.

— Най-дълбоките ми извинения, приятелю, но изпаднах в две критични ситуации: първо, нашата геополитическа криза, и другата, толкова лична и болезнена, че едва ли ще мога да говоря за нея… Получи ли Хайторн съобщението ми?

— Потвърдено е. Тайръл Хайторн е получил на ръка твоя плик в 9,12 вечерта в едно кафе на хотел „Сан Хуан“. Нашите служби го снимаха и изпратиха негативите. Сравнихме снимките чрез спектрограф. Наистина е той.

— Добре. Тогава се надявам бившият капитан да ме посети. Моля се нашата среща да донесе нещо полезно за теб.

— Няма ли да ми кажеш какво има?

— Не мога, Хауард, тъй като досегашната ни информация може да се окаже неточна и да хвърли сянка върху един честен човек. Аз мога единствено да ти кажа, че тази информация се базира на възможността Хайторн да е член на международния Алфа пазар. Разбира се, истината може изобщо да не е такава.

— Алфа пазар? Какво е това?

— Убийства, приятелю. Те убиват на най-висока цена. Все пак няма конкретно доказателство за Хайторн.

— Исусе Христе? Искаш да кажеш, че той би могъл да работи с Баярат, вместо да я преследва?

— Това е една теория, базирана на предположения, и тя би могла да бъде ужасно погрешна или трагично вярна. Ще го научим тази вечер. Ако всичко върви по плана, той ще бъде тук довечера между шест и седем. Скоро след това ще знаем истината.

— Как?

— Ще го запозная с моите данни и той ще трябва да отговори.

— Не мога да го позволя. Ще наредя имението ти да бъде охранявано!

— Абсолютно не! Защото ако е този, за когото го смятат, той ще изпрати разузнавач да огледа терена. И ако твоите хора бъдат забелязани, никога няма да се появи.

— Можеш да бъдеш убит!

— Едва ли. Моята охрана е навсякъде, а тя е много акуратна.

— Това не е достатъчно.

— То е повече от необходимото, приятелю. Все пак, ако това ще те успокои, прати една кола на пътя до външната ми врата след седем часа. Ако Хайторн си замине с моята лимузина, ще знаеш, че информацията ми е погрешна, и никога не трябва да споменаваш за нея. Ако не е погрешна, моите собствени хора ще владеят положението и ще се свържат незабавно с теб, защото аз няма да имам време да ти се обадя. Програмата ми е изключително натоварена. Това ще бъде прощален акт на патриотизъм от един стар човек, който обича тази земя като никоя друга… Аз напускам страната, Хауард.

— Не те разбирам…!

— Преди малко ти споменах, че съм изправен пред две критични ситуации. Не мога да го определя по друг начин. Две катастрофални събития, идващи по едно и също време, и макар че съм дълбоко религиозен човек, се питам къде е моят Бог?

— Какво се е случило, Нилс?

— То започна преди години, когато бях в Европа. Бракът ми се разпадаше… Ван Ностранд повтори литанията си от мъка, любов, страдания със същия ефект, който се получи при предишните му молби. — Трябва да замина, Хауард, вероятно за да не се върна никога.