Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— О, господи! Нилс, какво правиш? Какво си преживял?

— Можеш ли да направиш това за мен, Брус?

— Разбира се. Летиш далеч от Вашингтон — по-малка вероятност да бъдеш разпознат. Военен ескорт тук и в Брюксел, ще бъдеш първи в самолета и ще слезеш последен, ще те настанят на място, заградено с параван. Кога искаш да заминеш?

— Тази вечер, ако можеш да го уредиш. Естествено, настоявам да си платя всичко.

— След всичко, което си направил за нас? Не се грижи за плащането. Ще ти звънна след час.

Колко лесно идваха думите, мислеше си Ван Ностранд, когато затвори телефона. Есенцията на чистото зло, казваше Марс винаги, е да облечеш Сатаната в белите роби на добротата и милостта. Разбира се, той беше се научил и го правеше добре.

Следващото позвъняване беше до директора на ЦРУ, чиято организация често използваше една от вилите за гости на Ван Ностранд като сигурно място за разпит на агенти и шпиони, подложени на упойващи вещества.

— … Исусе, Нилс, това е ужасно нещо! Кажи ми името на копелето. Имам хора в резерв из цяла Европа, които ще го премахнат. И не го казвам просто така — знаеш, че не обичам крайностите, — но този боклук не заслужава да живее нито ден повече! Боже мой, собствената ти дъщеря!

— Не, добри ми приятелю, аз не вярвам в насилието.

— Нито пък аз, но най-гадното насилие на земята вие сте го преживели. Толкова години под заплаха да бъдат убити? Едно дете и неговата майка?

— Има друг начин и искам просто да ме изслушаш.

— Какъв е той?

— Ще мога да ги отведа в безопасност. Това ще струва много пари, но аз, разбира се, ги имам. Въпреки това, ако използвам нормалните банкови процедури, те ще бъдат отбелязани от Европейската банкова общност и той ще научи, че съм там.

— Наистина ли заминаваш?

— Колко ли години ми остават да прекарам с моята изгубена, най-скъпа любов?

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Той ще научи и ще я убие. Заклел се е да го направи.

— Това копеле. Кажи името му!

— Религиозните ми разбирания не ми позволяват да го сторя.

— А какво тогава? Какво друго ти е останало?

— Пълната секретност. Всичките ми пари са тук и, естествено, възнамерявам да платя и последния долар, който дължа на страната си за данъци, но искам останалите да бъдат прехвърлени поверително, законно, в Швейцария, в която банка ти избереш. Честно, продадох имението си за двайсет милиона долара. Всички документи са подписани, но нищо няма да бъде обявено по-рано от един месец след моето заминаване.

— Молиш за толкова малко? Трябваше да искаш поне два пъти повече. Аз съм и бизнесмен, помниш ли?

— Проблемът е, че нямам време да преговарям. Моето дете умира и любимата ми тъне в отчаяние и ужас. Можеш ли да ми помогнеш?

— Изпрати ми пълномощно за нашите архиви и ми се обади, когато стигнеш в Европа. Ще направя всичко за теб.

— И не забравяй данъците.

— След всичко, което си направил за нас? Ще го обсъдим по-късно. Иди и намери щастието, ако можеш, Нилс. Господ знае, че го заслужаваш.

Колко лесно идваха думите. Ван Ностранд прелисти още веднъж личния си телефонен бележник, който винаги стоеше заключен в стоманено чекмедже в бюрото, когато не го използваше. Щеше да го отнесе със себе си. Той намери името и частния номер на следващата си цел, шефа на специалните части и тайните операции в армията на САЩ. Той беше човекът, който се гордееше толкова с това да обърква началниците си, колкото и с постигането на целите си. Осъществяваше го с такава последователност, че дори конкурентното Централно разузнавателно управление се отнасяше към него с непредубедено уважение. Неговите хора бяха инфилтрирани не само в КГБ, МИ-6 и Дьозием, но и в свещения, непроницаем Мосад. Беше го сторил с подбран многоезичен персонал, снабден с изключително добре изработени фалшиви документи, които заблуждаваха електронните скенери… и с помощта на много пътувалия, изключително информирания Ван Ностранд. Бяха приятели и генерал-лейтенантът се беше наслаждавал на много приятни уикенди в имението Феърфакс, в компанията на много надарени и услужливи млади жени, докато съпругата му си мислеше, че е в Банкок или Куала Лумпур.

— Никога не съм чувал нещо толкова гнило, Нилс! Боже всемогъщи, дъщеря ти умира, а жена ти е под смъртна опасност от толкова години! Това се казва история, приятелче! Можем да го премахнем.

— Не това е начинът, генерале, повярвай ми. След като любимото ни дете си отиде, остава само и ние да изчезнем. Да бъде убит би го направил мъченик в очите на последователите му, които са истински фанатици. Те веднага ще заподозрат жена му, защото се носи слух, че тя едновременно го ненавижда и се страхува от него. Моментално ще й се случи „инцидентът“, планиран за нея през всичките тези години.