Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Но ти сякаш се разбираш с нея.

— Защото тя е най-доброто за самолета, разбира се.

— Тогава не се съпротивлявай, ако свалям женския ти вожд.

— По дяволите, не го прави. Тя е моят шеф, но ще бъда лъжец, ако кажа, че съм равнодушен към нея… Искам да кажа, погледни я, човече, това е жена. Но тя е над мен по длъжност и е до мозъка на костите си офицер. Не забърквай каша.

— Тя решава нещата вместо теб, лейтенант.

— Да, аз съм точно като малкото братче-идиотче, което случайно знае как да настройва радиото.

— Ти наистина много я харесваш, нали, Джаксън?

— Нека ти кажа нещо. Бих убил заради тази лейди, но не съм от нейната класа. Аз съм технократ и знам това. Може би някога…

Тропането по вратата беше истерично.

— Дяволите ви взели, отваряйте! — крещеше майор Катерин Нелсън.

Хайторн стигна до вратата първи и щом отключи, майорът влетя вътре.

— Те взривиха нашия самолет! Чарли е мъртъв!

Padrone остави слушалката, чертите на измършавялото му, вехнещо лице бяха сурови, изострени. Още един страхливец се беше издигнал чрез него, беше направил сериозен удар. Един страхливец във френското Дьозием, който се страхуваше да се срещне лице с лице с живота без разчистването, което непознатата сила на Карибско море беше извършила сутринта. Мъжът беше един хилав човек, завинаги поддал се на своите елегантно похотливи апетити, но с претенции да е над корупцията, която и го подкрепяше, и потенциално го разрушаваше. Винаги се търси влиятелен страхливец, надува се, за да се възгордее, и после се оставя издутото му туловище да виси, а постоянното му потене от страх го държи в действие. Сега беше успял с тази кражба на Британска Горда, за която скоро щяха да научат. Преследвачите на Бая щяха да изпаднат в паника, да търсят къде ли не, и в най-затулените места, вместо да гледат към светлината. Нямаше повече никакъв фантастичен американски самолет да лети над областта в продължение поне на три часа или повече, а за това време всички трансмисионни системи ще са спрени и всички лъчи ще се отразяват в нищото.

Болнавият стар човек взе слушалката, облегна се напред в инвалидната си количка и внимателно избра серия от номера на апарата си. Звъненето от другия край на линията спря, нарушено от равен, металически глас. „При сигнал въведи своя код на достъп.“ Дългото писукане спря и padrone въведе пет допълнителни цифри. Звъненето продължи, докато друг глас заговори:

— Привет, Карибско, имаш голям шанс с това предаване. Надявам се, че знаеш това.

— Не до преди осем минути, Скорпион две. Летящият нахалник го няма вече.

— Какво?

— Просто беше ликвидиран на един временен аеродрум. Няма да има нищо във въздуха в продължение на три и повече часа.

— Новината не е достигнала до нас.

— Стой до телефона си, amico, ще дойде скоро.

— Може да имате и по-дълго време — каза мъжът от Вашингтон. — Най-близкият самолет от този вид е в Андрюс.

— Това е добра новина — каза padrone. — Сега, Скорпион две, искам да получа нещо, което не бях обсъждал в детайли.

— Никога не съм молил да обсъждаш нещо, padrone. Благодарение на твоето „наследство“ децата ми получават добро образование. Със сигурност нямаше да са там, където са, с моята държавна заплата.

— А жена ти, amico?

— Всеки ден е Коледа за тази кучка. Всяка неделя се моли на Месията за несъществуващия чичо, който отглежда породисти коне в Ирландия.

— Molto bene. 54 54 Много добре. — Бел. ред. Животът ти тогава е в ред.

— По начин, напълно неизвестен за правителството. Тук съм мозъкът в продължение вече на двадесет и една години, но те виждат, че не съм облечен елегантно, нямам хубава походка, не изглеждам добре, така че в пресата дават изявления идиоти, които използват моите открития, а името ми никога не се споменава!

— Calma, amico. 55 55 Спокойно, приятелю. — Бел. ред. Както те казват, ти последен се смееш, не е ли така?

— Да, благодарен съм за това.

— Тогава трябва да ми осигуриш едни хора. Няма да е трудна работа.

— Кажи имената.

— Според твоите официални пълномощия ти можеш да наредиш на имиграционните и митническите власти да пропускат частни самолети, които влизат в страната, без да се оглеждат хората, които са на борда им, прав ли съм?

— Разбира се. Националната безопасност. Нужни са ми името на компанията, която притежава самолета, неговата идентификация, международното летище, където ще влезе на наша земя, броят на пътниците.

— Компанията е Сънбъст Джетлайнс, Флорида. Номерът — двадесет и едно БФН; летището — Форт Лодърдейл. Има пилот, помощник-пилот и няколко пасажери.