Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Имай ми доверие, Нико — беше отговорила тя. — Мисли за сумата, която съм депозирала за твоето бъдеще, драги мой.

— Защо чакахме този товарен кораб?

— О, Нико, някои неща трябва да се предават на ръка… Сега никакви въпроси повече, трябва да стягаме багажа, по възможност по-малко, само каквото можем да носим.

Момчето от пристанището се дръпна от прозореца, като мислеше, че този разговор беше станал преди по-малко от седмица. А каква седмица само! От дебнещата смърт в бурите, в морето, до убийството на чуждия, невероятен остров, притежаван от най-странния стар човек, на когото някога беше попадал. Тази сутрин, когато самолетът закъсня заради лошото време, античният болен padrone се разгневи. Той непрекъснато викаше, че трябва да тръгват. На този цивилизован остров, където Каби ходеше от магазин на магазин и купуваше толкова много неща, те напълниха две торби. Купиха и един евтин костюм, който не му беше по мярка.

— По-късно ще го захвърлим — беше казала тя.

Николо тръгна безцелно към тоалетката на сеньората, озадачен от многобройните кремове, пудри и малки шишенца, които му напомняха за трите му сестри в Портичи. Това бяха trucco 48 48 Труфила. — Бел. ред. , за които баща му се караше толкова често, дори когато умираше и момичетата се прощаваха с него, като минаваха покрай смъртното му легло.

— Какво правиш, Нико? — Баярат излезе от банята, увита в хавлиени кърпи. Нейното появяване сепна пристанищното момче.

— Нищо, Каби, само мисля за сестрите си… всичките тези неща на масата ти ми напомнят за тях.

— Със сигурност знаеш, че жените са суетни.

— Ти нямаш нужда от никое от тези…

— Любов моя — прекъсна го Бая, увличайки го настрани да седне. — Има бутилка свястно вино в една от торбите на масата, пред кушетката. Отвори я и налей малко, по-малко на теб, защото имаш дълга нощ за обучение пред себе си.

— О!

— Донеси виното, драги мой! — Виното беше налято, чашите — в ръцете им. Баярат даде на младия човек белия плик, който беше получила от товарния кораб в Неапол. Каза му да седне на кушетката и да го отвори. — Ти четеш много добре, нали Нико?

— Знаеш, че чета — отговори той. — Бях почти завършил моето scuola media 49 49 Средно образование. — Бел. ред. .

— Тогава започвай да четеш тези листа, а докато ти четеш, аз ще ти обяснявам.

— Signora? — Очите на Николо бяха забодени в първата страница. — Какво е това?

— Твоето приключение, сладък Аполоне. Ще те превърна в млад barone.

— Che pazzia! 50 50 Що за лудост! — Бел. ред. Не съм се научил да се държа като барон.

— Само бъди такъв, какъвто си, плах и благовъзпитан. Американците обичат скромното благородство. Те мислят, че е толкова демократично, толкова предизвикателно.

— Каби, тези хора…

— Твоето родословие, мой безценен. Те са едно благородно семейство от хълмовете на Равело, което преди години е преживяло трудни времена. Едва можели да си плащат данъците, земите и грамадното имение ги изцеждали… слаба реколта, разкош, деца прахосници, всичките нормални бедствия на богатите. Но изведнъж те отново стават заможни. Не е ли удивително?

— Много добре за тях, но какво общо имам аз с това…

— Чети нататък, Нико — прекъсна го Баярат. — Те имат милиони, отново са уважавани, всички италианци благоговеят пред тях. Отдавнашни инвестиции растат до небесата, лозята изведнъж стават clasico 51 51 Класически. — Бел. ред. , имението им се превръща в злато… следиш ли ме, Нико?

— Чета бързо, колкото мога, слушам внимателно, точно колкото…

— Погледни ме, Николо — извика Бая твърдо. — В семейството имало син. Той починал преди осемнадесет месеца в мръсното гето Ваденшвил. Тялото му било кремирано по нареждане на семейството без церемонии, без некролози. Те твърде много се срамували.

— Какво говориш, сеньора Кабрини? — попита тихо момчето от пристанището.

— Ти си почти на неговата възраст, дели ви една година. Много приличаш на него, преди да го погубят наркотиците… Сега ти си той, Николо. Това е толкова просто.

— Това, което казваш, няма смисъл, Каби — промълви момчето от Портичи уплашено и едва чуто.

— Не знаеш колко дни те търсих в крайбрежните покрайнини, скъпи мой. Младеж, който да е скромен, но да внушава на околните чувство за благородство, по-специално у американците. Всичко, което трябва да научиш, е написано на тези листа: твоят живот, твоите родители, твоето обучение, твоето хоби, умения, дори имената на определени приятели на фамилията и предишни наемни работници от имението. Трябва да сме стриктни във всичко. О, не ме гледай толкова ужасено. Просто се запознай. Няма нужда да бъдеш артист. Аз съм твоя леля, както и твоя преводачка и никога няма да се отделям от теб. Запомни обаче, че говориш само italiano.