Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Не, не е — отговори Хайторн, а умът му препускаше, връщайки го назад към дребните пропуски, които бяха обезсмислили стотина прикрити операции в неговия предишен живот. — Може ли Патрик да подслушва разговорите от този самолет?

— Да, но ти чу Стивънс. Нищо не се регистрира или изпраща до Пентагона. Спусната му е черна завеса.

— Да, разбирам това, но базата във Флорида може да слуша.

— Няколко подбрани хора, да.

— Свържи се по радиото в базата и искай да говориш с приятеля си Манчини.

— Какво? И да го издам?

— Просто го направи, майор. Моля те, започни, аз контролирам този самолет.

— Ти, копеле.

— Просто го направи. Сега.

Нелсън избра радиочестотите на Патрик и с нежелание заговори.

— Моят офицер би желал да говори с капитан Манчини. Там ли е той?

— Съжалявам, майоре — каза женски глас по високоговорителя. — но Сал тръгна за в къщи преди десет минути. След като не ни записват, трябва да ти кажа, Кати, че той наистина оценява жеста ти.

— Тук е командир Хайторн, военноморско разузнаване. — Тайръл се включи, микрофонът беше на устните му. — Капитан Манчини дочува ли нашия разговор?

— Сигурно. Той е избран на линията. Кой е морският призрак при теб, Кати?

— Просто му отговори на въпроса, Алис — каза Нелсън, като гледаше Тайръл.

— Кога капитан Манчини пристигна в центъра за връзка?

— О, не знам, преди около три или четири часа. Около два часа след като се вдигнахте във въздуха.

— Беше ли видът му непривичен за него? По график той трябваше да е на борда, но не беше.

— Хей, командире, ние всички сме човешки същества, не роботи. Не можаха да се свържат с него навреме, а всички знаем, че самолетът е осигурен с автопилот.

— Все още искам да знам, защо той е бил в центъра за връзка при тези обстоятелства. Струва ми се, че би трябвало да остане скрит още за известно време.

— Откъде да знам, сър! Капитан Сал е много съвестен човек. Предполагам, че се е чувствал виновен или нещо такова.

— Издай заповед за арестуването му — каза Хайторн.

— Какво?

— Чу ме добре. Незабавен арест и пълна изолация, докато ви се обади Стивънс от морското разузнаване. Той ще те инструктира какво да правиш.

— Не го вярвам.

— Вярвай го или ще бъдеш не само освободена от работа, Алис, но може да се окажеш в затвора — Хайторн отстрани микрофона.

— Знаеш точно какво направих, майоре. Един човек, на постоянно повикване, който може да бъде повикан по всяко време от базата, защото тя държи връзка дори с телефона на превозното му средство, което правителството му осигурява, не получава никакво съобщение. Обаче изведнъж се връща на базата, и то в центъра за връзка?… Откъде накъде? Предполага се, че той не е получил повикването, а дори да го е получил, това е последното място, където би искал да бъде видян.

— Не искам да повярвам в това, което си мислиш.

— Тогава ми дай логичен отговор.

— Не мога.

— Тогава позволи ми да ти дам един и нека ти цитирам дословно мъжа, с когото ти говори и който е на върха на тази операция… „Те са навсякъде, те знаят всичко, което ние правим.“ Това говори ли ти поне малко?

— Сал няма да го направи!

— Той е тръгнал преди десет минути за в къщи. Извикай базата пак и им кажи да те прехвърлят в колата му.

Пилотът направи, както й беше казано. Чуха непрекъснатото звънене на телефона в колата на капитан Манчини. Нямаше отговор.

— О, боже!

— Колко далеч е домът му от Патрик?

— Около четиридесет минути — каза тихо Нелсън. — Той живее някъде далече от базата. Казах ти, че има сериозни проблеми с жена си.

— Била ли си някога там? В неговата къща?

— Не. Всеки от нас знае кога да не се натрапва.

— Тогава откъде знаеш, че въобще е женен.

— Написано е в досието му! Освен това често ни е разказвал.

— Това е шега, лейди. Колко често пресичате Карибско море?

— Три или четири пъти на седмица.

— Кой координираше вашите маршрути?

— Моят втори офицер, естествено Сал.

— Моята заповед до Патрик остава в сила. Сега ни закарай до Сейнт Мартин, майоре.

Капитан Салватор Манчини, облечен в цивилни дрехи, бяла риза, тъмни панталони и кожени сандали, влезе в ресторант „Уелингтон“ на авеню Колинс, което започва от плажа в Маями.

Той приближи многолюдния шумен бар и размени поглед с бармана, който кимна два пъти с глава, толкова леко, че никой от посетителите не забеляза.

Капитанът продължи по един широк коридор, водещ към останалите стаи, с телефонен автомат в далечния край. Мушна монета и набра един номер във Вашингтон, Държавния департамент. Каза името „Уелингтон“ на оператора.