Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Разбира се, че го направи. Ти го направи съвсем ясно, когато каза „качвайте задника си обратно вътре“. Точно тогава разбрах, че си все още командир, Хайторн.

— Задръж го! — един вик от залата на огромния АВАК-II прозвуча над воя на двигателите, а в слушалките предизвика шокова вълна. — Страхотно е! — Джаксън Пул стоеше над пеленгаторския си пулт и махаше с ръце.

— По-спокойно, драги мой! — нареди майор Нелсън, като задържаше курса на самолета. — Седни и ни кажи спокойно какво си хванал… Командире, моля, сложи си слушалките, за да можеш да чуеш всичко.

— Драги мой? — прекъсна Тайръл, без да иска.

— Това е самолетен жаргон, командире. Не се впрягай от всяко нещо — каза майор Нелсън.

— В нищо не се впрягай, морски — добави старши сержантът по сигурността, наречен Чарли. — Може и да имаш звездички, сър, но си все още гост тук.

— Знаеш ли, сержант, ти си едно голямо кабарче в задника!

— Сложи си лепенка върху задника, Хайторн — каза русокосата жена. — Какво намери, лейтенант?

— Това, което не съществува, Кати! Няма го на нито една карта… местна карта… и засякох всяка една подробност на екрана!

— Бъди по-ясен, моля.

— Сигналът излиза от японски сателит и отива надолу на никъде, поне според нашите карти. Но това място трябва да е някъде!

— Лейтенант — прекъсна го Тайръл, — можеш ли да ни кажеш откъде идва потвърждението?

— Не съвсем точно. Нашите по-големи братя биха могли, но ние сме е ограничени възможности. Всичко, което мога да ти дам, е компютризирана лазерна проекция.

— Какво, по дяволите, е това?

— Знаеш онези компютърни игри на голф, където уж удряш топката в купчинката пясък за започване на играта и екранът ти показва накъде ще отиде тя.

— Не играя голф, но разбирам обяснението ти. Колко време ще ти отнеме?

— Работя по това, докато говорим… Почти мога да го гарантирам.

— Кое да гарантираш?

— Този обект долу, който получава сигнала и не е отбелязан на картите. Предаването идва от Средиземноморието посредством японска сателитна антена „Ногума“.

— Италия? Южна Италия?

— Може би. Или Северна Африка. Това е обща площ.

— Лейтенант, можеш ли да ми дадеш прецизни навигационни координати на това място долу, което го няма никъде по картите?

— Дявол да го вземе. Малки земни маси на около тридесет мили по на север от Ангуила.

— Съвсем съм сигурен, че ги знам! Пул, ти си гений.

— Не аз, сър. Това е от апаратурата.

— Можем да дадем и по-точни координати — каза Катерин Нелсън, като включи руля към снишаване. — Ние ще погледнем това „никъде“ долу толкова ясно, че ще знаем всеки инч от терена.

— Не, моля, не прави това.

— Сигурен ли си, че не искаш? Ние сме тук, над него и можем да го направим.

— И хората долу ще знаят, че го правим.

— Дяволски прав си.

— Кое е най-близкото място, където можеш да приземиш тази крава?

— Този самолет, който много харесвам, не може да се приземява на чужда територия. Това е военен закон и аз стриктно го спазвам.

— Не попитах дали ти е позволено, майор, а просто попитах къде можеш. Къде?

— По картите се вижда Сейнт Мартин. Територията е френска и датска.

— Знам това, аз давам платноходи под наем, ако помниш?… Намира ли се сред тази екзотична техника пред мен нещо, което мога да ползвам като съвсем нормален телефон?

— Разбира се. Казва се телефон и е точно под поставката за ръката ти на седалката.

— Майтапиш се. — Хайторн го намери, измъкна го от нишата и попита: — Как да го използвам?

— Както би ползвал един нормален телефон, но знай, че разговорът ти ще бъде записан във военновъздушната база Патрик и моментално препратен към Пентагона.

— Обичам това — каза Тайръл, като набираше гневно. След секунди продължи: — Аз съм Първи и действай бързо, моряк! Кодът е четири — нула, моят човек е капитан Хенри Стивънс и ми направи услугата да подминеш подслушвалката, дето събира историята на живота ми. Името е Тай… по букви Т-А-Й, ще ти помогне за връзката.

— Хайторн, къде сте? Какво открихте? — Стивънс беше на линията само три секунди по-късно.

— Нашият разговор се записва на лента и препраща към Арлингтон…

— Не и от този самолет. Не се записва, получих черна завеса над него. Можеш да считаш, че се изповядваш на най-високопоставено лице. Каква е новината?

— Този тромав грозен самолет, дето ми прати от Патрик, е едно чудо. Намерихме обекта, получател на съобщенията, и искам лейтенантът на има Пул да бъде произведен полковник или генерал веднага.