Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Аз ще бъда благодарен, ако бизнесмените Равело сметнат за уместно да направят една-две индустриални бази в нашата страна.

— Бъдете уверен, сър. Защо не обсъдите подробностите с вашите двама сенатори? Аз изясних позицията на брат ми и тя няма да ви разочарова, господин президент.

— Възнамерявам, контесо… — каза Бартлет с усмивка, кимайки приятно, докато с Николо ставаха от столовете си. — Да изпием по една студена напитка далеч от тези хулигани горе за няколко минути.

— Вие сте brigante 139 139 Разбойник. — Бел. ред. , сеньор! — каза Баярат, смеейки се, като поемаше ръката на президента. — Но аз знам, че обичате семейството си.

— Да, разбира се. Предайте моите поздрави на барона.

— Ma guardi 140 140 Виж ти. — Бел. ред. — каза Бая, поглеждайки диамантения си часовник. Беше малко след осем часът. — Брат ми. Наистина трябва да му се обадя по нашия специален телефон след по-малко от час.

— Моята кола ще ви откара обратно до хотела — каза Несбит.

— Аз ще ви изпратя до изхода, контесо — каза придружителят им в Белия дом. — Вече уредих лимузината на сенатора да е там.

— Отнехме достатъчно от времето ви, господин президент, и баронът ще се разочарова, ако не му се обадя.

— Специални телефони, специални часове, специални честоти, сега дори сателити — каза президентът. — Не мисля, че някога ще свикна с тази електроника.

— Вие бихте фашистите, tenente Бартлет. Вие победихте с човечност. Какъв по-голям триумф от това?

— Знаете ли, контесо, бил съм наричан с много имена, лоши и добри, така си върви със службата. Но това е едно от най-милите неща, които някой е казвал за мен.

— Помислете върху него, господин президент. На тази земя всички ние трябва да побеждаваме с човечност, иначе няма да успеем в нищо… Хайде, Паоло, трябва да мислим за твоя баща.

20,02

Хайторн влезе с колата на Държавния департамент през южния вход на Белия дом. Пропускът му беше осигурен от най-висша инстанция, не му беше поискана идентификация, колата беше засечена от радар в момента, в който влезе в пряката. Тайръл зави към входа на западното крило, спирайки пред стълбите. Той слезе и изкачи стъпалата до капитана пехотинец, който стоеше пред екип от четирима души — охрана на Белия дом.

— Овалният кабинет — каза Хайторн недвусмислено.

— Много се надявам, че имате удостоверение, капитане — каза пехотинецът с ръка на разкопчания кобур. — Казват, че имате, но нищо такова не се е случвало преди и вие май сте го измислили. Такива хора не влизат през тази врата, капитане.

— Трябва да прекъсна една среща. Накъде?

— Никъде! — каза пехотинецът, отстъпи една крачка и извади „Колт“ калибър 45 от кобура си, кимайки на останалите, които направиха същото.

— Какво правите, по дяволите? — извика Хайторн бесен, тъй като оръжията бяха насочени в него. — Имате заповед!

— Тя се отменя, когато изтърсиш една чиста лъжа.

— Какво?

— Няма никаква среща! — каза офицерът заплашително. — Получих обаждането преди петнайсет минути и лично го проверих.

— Какво обаждане?

— Същото това, което те пропусна с кодовете за тревога. Проклет да съм, ако зная как си го направил, но по-далеч оттук няма да стигнеш…

— За бога, какво говорите?

— „Намерете Зевс“ — каза оня с кода. — „Изведете го от срещата и го изолирайте“…

— Дотук сте разбрали правилно…

— Грешка! Няма никаква среща! Отидохме до Овалния кабинет и намерихме там само шефа на протокола. Той ни каза — в лицето ми го каза, — че трябва да проверим дневниците си и че президентът не е планирал нищо за тази вечер. Ако искаме да го отведем някъде, ще трябва да отидем горе до неговите апартаменти и да убедим първата дама, защото цялото семейство е там, включително и стадото внуци.

— Това не е информацията, която имам аз, капитане.

— Добре тогава, можеш да прибавиш това към нещата, които имаш. Тъй като сме патрул, шефът на протокола ни даде да се разбере, че ако пресата ни е обещала нещо, за да надникне за малко, можем да кажем сбогом на най-сладката работа, която ще видим някога в Корпуса.

— Това е глупаво…

— Аз го казвам по друг начин, но той го предаде с прилични военни термини. Сега и ти ще разбереш. Ти се противиш на охраната…

— Я престани, бе, идиот — избухна Тайръл. — Не знам какви игрички се играят наоколо, но знам какви са залозите! Сега аз ще се затичам колкото мога надолу по коридорите, капитане, а вие можете да откриете огън, ако искате, но всичко, което се опитвам да направя, е да попреча на някого да убие президента!