Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Какво каза? — потресеният пехотинец изведнъж замръзна на място. Гласът му едва се чуваше.

— Добре чухте, капитане. Изкарайте го от тази среща.

— Няма никаква среща. Шефът на протокола каза…

— Може би той не иска да разберете за нея. Сигурно затова не е и записана, но след като съм допуснат до тук, вие трябва да разберете!… Да вървим!

Хайторн се впусна напред по дългия широк коридор, докато водачът на екипа изгледа хората си и кимна. За секунди четиримата пехотинци оградиха Тайръл, а капитанът вървеше редом.

— Какво трябва да търсим? — попита офицерът шепнешком.

— Жена и момче…

— Момче? Какво момче?

— Голямо момче, в края на пубертета.

— Как изглеждат?

— Няма значение, ще ги познаем… Колко остава още?

— Точно зад ъгъла е, една голяма врата отляво — отговори капитанът.

Тайръл вдигна ръка, инструктирайки другите да спрат и вървят бавно, когато приближиха края на коридора. Изведнъж се чуха гласове, смесица от „ариведерчи“ и „довиждане“, последвана от появата на трима мъже от противоположния източен коридор. Двама бяха облечени в тъмни костюми, третият — в сива шофьорска униформа с шапка. Всичките имаха пластмасови табели, прикрепени към реверите им.

— Ашкелон! — извика шофьорът, обръщайки се към някого в другия край.

— Кои сте вие, по дяволите? — попита изненаданият офицер от охраната.

— ФБР, прикрепени към Държавния департамент за дипломатическа сигурност — каза изненаданият мъж до шофьора, а очите му се стрелкаха между офицера и невидимите фигури, излизащи от Овалния кабинет. — Ние съпровождаме контесата до хотела й. Не ви ли предупреди диспечерът?

— Какъв диспечер? Щом става дума за Овалния кабинет, нашата охрана ми се обажда предварително един час по-рано. Такова е изискването.

— Той лъже! — промърмори Хайторн, вадейки пистолета си. — Те използваха името Ашкелон, а това означава само едно… Баярат — извика внезапно Хайторн, стреляйки в тавана и веднага разбра колко глупав е бил предупредителният му изстрел. Последва залп от изстрели, офицерът беше улучен веднага, от стомаха му шурна кръв, докато другите се отдръпнаха, стреляйки с диви викове. Един пехотинец се хвърли от източния ъгъл и изстреля пет патрона, сваляйки двамата мъже, които се правеха на федерални агенти. В този момент една жена се появи с крясък:

— Убийте него, убийте момчето! — изсъска тя. — Той не трябва да живее!

— Каби… Каби — чуха се виковете на невидимия младеж иззад ъгъла. — Какво говориш?… О-о-о-о!

Втори пехотинец се хвърли напред, изстрелвайки два патрона, с които отнесе главата на шофьора. Той падна на пътя на Баярат. Тайръл хвана втория пехотинец.

— Изкарай президента навън! — извика той. — Изкарай всички навън!

— Какво, сър?

— Просто го направи!

Баярат изблъска мъртвото тяло на шофьора от пътя си, грабна пистолета му и побягна надолу по коридора. Пехотинецът, придружен от колегите си, се втурна в Овалния кабинет. Хайторн, с извадено оръжие, се обърна, търсейки жената, която някога мислеше, че обича. Змията със стъклени очи и уста, пълна с отрова. Тя се приближаваше към края на коридора. Тайръл се втурна напред с такава сила, че бинтът на бедрото му се отлепи и кръвта потече по панталоните му, докато тичаше след нея.

Когато беше извървял половината коридор надолу, от Овалния кабинет се чу мощна експлозия. Ужасен, Хайторн се извъртя назад, зашеметен от дима и летящите предмети, после се успокои, като видя неясните фигури на моравата отвън през отворената странична врата в далечния край. Пехотинците бяха свършили работа. Президентът и няколко души тичаха около него в паника, но бяха извън Белия дом, невредими. Обръщайки се отново, Тайръл се парализира. Къде беше Баярат? Тя беше изчезнала! Той побягна, достигайки една голяма кръгла стая с три коридора до стълбището. Тя беше избрала единия от тях, но кой? Изведнъж сирени и проглушителни звънци се разнесоха в голямото здание. После се чуха гласове — писъци, заповеди, масова истерия — сякаш отвсякъде. И през хаоса една висока фигура слизаше бавно по стълбището, едноръка фигура, лицето — изпънато, очите — широки и ярки. Един зъл човек, наблюдаващ брутално убийство, което го изпълва със задоволство.

— Свършено е, нали, генерале? — извика Хайторн. — Вие наистина го направихте!

— Ти? — извика председателят на Обединените началник-щабове, докато потоци от пехотинци и цивилни се втурнаха от коридорите, пресичайки голямата кръгла стая към коридора на Овалния кабинет, без да забележат прославения генерал и кървящия човек, който куцаше към военния. — А вие закъсняхте, нали, господинчо? — Майерс плъзна ръка зад себе си, взрял се в пистолета на Тайръл. — Виждал съм хиляди оръжия и никое не ме е уплашило.