Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Как ще я отворим?

— Разбий я — Филис Стивънс взе тежката лампа и извади кабела. — Разбивай я, Тай!

Хайторн блъсна с долния тежък край на лампата няколко пъти по шкафчето. При седмия удар то се разпадна и двамата започнаха да вадят съдържанието на различните отделения.

— Ето я — възкликна вдовицата на Хенри Стивънс, като измъкваше една дебела папка. „Камара и Сенат“. Всичко е тук!

Първият човек, с който Хайторн се свърза без телефонен секретар, не беше от главните в екипа на сенатора. Той беше помощник на средно ниво, името му започваше с буквата А.

— Има слухове, че тази вечер той ще ходи в Белия дом, но не съм в течение на подробностите. Току-що се присъединих към екипа, но имам степен магистър по политически науки…

— Браво, браво — каза Тайръл, затвори и се обърна към Филис. — Трябва да потърсим някой от по-висок ранг — добави той.

— Ето един добър избор — каза Филис.

Второто позвъняване беше до личната секретарка на Несбит. Думите й накараха Тайръл да замръзне, а острата болка в гърдите му да избухне, разпространявайки се по цялото тяло.

— Наистина е чудесно, капитане. Сенаторът има частна среща с президента тази вечер. Той придружава контеса Кабрини и нейния племенник, сина на един много богат италиански барон, който ще инвестира…

— Контеса и нейният племенник? — прекъсна Тайръл. — Жена и младеж?

— Да, сър. Предполагам, че не би трябвало да го казвам, но това е голям успех за моя шеф. Всички тези милиони в нашия щат…

— Кога е срещата?

— Около осем часа. Между осем и осем и петнайсет. в Белия дом винаги са гъвкави при тези частни неофициални срещи.

— В помещенията на семейството на президента ли ще се срещнат?

— О, не, сър. Първата дама беше против това, особено след като внуците им са наоколо. Ще бъде в Овалния кабинет.

Хайторн, със смъртнобяло лице, затвори телефона.

— Баярат е на път към Белия дом! — прошепна той. После извика. — Младежът е с нея! Исусе! Патрулът навън, Фил, добър ли е?

— На тях не им е разрешено да напускат, Тай.

— А аз нямам време да ги освободя. Но знам пътя и имам патрулна кола от Държавния департамент със сирена.

— Тръгваш сам?

— Нямам избор. Не мога да се свържа с Палисър. ЦРУ или не са в течение, или, по-лошо, се правят, че нищо не знаят. В Пентагона е невъзможно, тайните служби не ме слушат, а полицията би ме поставила в усмирителна риза.

— Какво мога да направя?

— Свържи се с всеки кучи син, с който Хенри е работил в морското разузнаване, или с някой от другите департаменти, за да ми осигурят достъп до Белия дом!

— Мисля си за няколко души, включително и за един адмирал, когото Хенк отърва някога.

— Направи го, Фил!

19,51

Лимузината на сенатора спря на южния вход на Белия дом. Името му беше проверено в списъка и той беше поздравен от морския пехотинец на поста. За секунди, както беше уговорено, шофьорът даде газ към главния вход, а не към западното крило, където беше разположен Овалния кабинет. Когато спряха пред стълбите, Несбит изведе контесата и нейния племенник, каза си няколко думи с охраната пред вратата и ги въведе вътре.

— Това е моят колега от Мичиган — каза той бързо. — Другият сенатор от нашия щат. — Последваха здрависвания, имена, докато един фотограф се появи от коридора с готова камера.

— Както ви казах, графиньо, моят колега е от президентската партия и беше много активен при уреждането на тази среща.

— Да, спомням си — каза Баярат. — Вие искахте снимка с нас, вашия колега и Данте Паоло, всички заедно.

— Вие също, разбира се, ако желаете.

— Не, сеньор, моят племенник ви трябва, не аз. Но моля, побързайте.

Бяха направени четири последователни снимки, докато по коридора се появи една фигура.

— Извинявам се! — каза мъжът в тъмния костюм, когато се приближи към тях. — Инструкциите бяха по-различни. Вие трябваше да дойдете през западното крило.

— Различни, ами — прошепна младият сенатор от Мичиган към своя колега. — Можеш ли да си представиш шефът на протокола да ни разреши да си правим снимки?

— Шшшш — промърмори Несбит. — Приеми забележката, Джон.

— Да, да… Разбира се.

— Ако охраната не ни се беше обадила, щяхте да постоите доста време тук — каза придружителят, разкривайки още една грешка на Белия дом. — Елате, сега ще ви заведа до западното крило.

Четирийсет и шест секунди по-късно, пресичайки бързо по коридорите, групата достигна до Овалния кабинет и всички бяха представени на шефа на президентския протокол. Той беше слаб човек, среден на ръст, с бледо лице, постоянно набръчкано, сякаш очакваше нападение отнякъде, докъдето очите му не достигаха. Въпреки това поведението му беше приятно, незаплашително и той говореше с уморения глас на изтощен човек.