Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Баярат остана до телефона. Тялото й беше напрегнато, изражението й сякаш беше от бетон. Изведнъж усети една фигура до себе си и се обърна. Без да издава шока си, тя се вгледа в скъпо облечената жена от Палм Бийч, на средна възраст, със синкава коса и зъби, твърде големи за устата й. В лявата си ръка тя държеше голяма зелена полуотворена чанта. Дясната й ръка стискаше дръжката на пистолет.

— До тук си — каза Скорпионът.

— Какво мислиш, че ще спечелиш, освен хиляди ножове в гърлото си, с твоето действие? — попита Бая ледено.

— Какво печелим ние, ако провалиш това, което имаме? — каза лидерката на обществото в Палм Бийч.

— Небеса, такъв език от една матрона на богатите?

— Такава и ще остана, госпожице от долината Бекаа — каза жената.

— Грешиш много — натърти Баярат спокойно. — Бекаа е с вас и винаги е била с вас. Нашият общ padrone го доказа.

— Той е мъртъв — прекъсна я жената. — Островът го няма, всички знаем това. Сега не можем да се свържем с никой от първите пет. Всеки е отрязан и единствената причина може да си ти!

— Нека поговорим, но не тук — каза Бая, окачвайки слушалката. — Този разговор е без значение, а ти, разбира се, не можеш да ме застреляш тук, във фоайето на хотела. Ще бъдеш хваната или застреляна… Ела, има страничен изход за дипломатически коли, можем да говорим там. Уверявам те, че ще се съобразявам с пистолета ти. Ще се подчинявам. Аз нямам оръжие. — Те пресякоха фоайето към страничните врати и Баярат продължи. — Кажи ми, питам те само като комплимент, как ме намери?

— Сигурна съм, че няма да се изненадаш, като ти кажа, че аз съм много известна във Вашингтон — каза жената, вървейки отдясно на Бая. Дулото на пистолета й от време на време докосваше нейното бедро.

— Нищо не ме учудва, когато става въпрос за теб…

— Фактът, че съм Скорпион например…

— Ни най-малко… Как ме откри?

— Знаех, че ти и момчето сте се покрили, очевидно под чужди имена, но че не сте могли да промените външния си вид. Поне не неговият. Накарах секретарката си да провери във всички елегантни хотели за хора с вашите описания. Обясних, че моят съпруг е забравил имената ви и къде сте отседнали. Един съвсем нормален негов навик. Останалото беше лесно, мадам Балзини.

— Колко гениално! — каза Бая, отваряйки вратата към шумното тунеловидно пространство, откъдето имаше връзка с непрестанното движение. — Нищо чудно, че си избрана за Скорпион.

— Каквато и ще остана — прекъсна я собственичката от Палм Бийч. — Каквито ще останем всички ние! Знаем какво възнамеряваш да направиш и ще те спрем!

— Да направя какво, за бога?

— Не ме лъжи, госпожице Бекаа — възкликна жената. — От нашата тълпа е — беше — секретарката на директора на ЦРУ в Ленгли. Хелън сега е в Европа, отпътувала и забравена, но тя ми се обади и ми каза какво става. Тя беше потресена, уплашена до смърт, но новият Скорпион едно настоял да изпълнява заповедите, без да й оставя избор, ако иска да живее и да се измъкне… Е, на нас не са ни давани заповеди и ни харесва това, което имаме. Никой няма да го промени. Ти си мислиш, че моят стар приятел Несбит ще те вземе тази вечер?… О, не ме гледай така, той ме нарича Силвия и аз ви запознах, помниш ли? С това, което ми каза Хелън, и от разговора с къщата му аз разбрах, че при президента ще те въведе именно той. Опасявам се, че неговата лимузина е претърпяла малка авария. А сега и ти ще получиш един заблуден куршум по време на някой от честите вашингтонски обири. Какво по-добро място от това, където едва можеш да виждаш на два метра пред себе си. — Жената, наречена Силвия, се огледа и започна да вади пистолета от чантата си.

— Не бих правила това, ако бях на твое място — каза Бая, забелязала приближаването на голям камион за боклук.

— Ти не можеш да постъпиш като мене.

— Моят живот не значи нищо — продължи Баярат, — но съм чувала, че ти държиш на твоя, дори с цената на предателство към Скорпионите.

— За какво говориш?

— Силвър Спринг, Мериленд. Една вечер посетих палата на дребната арабска принцеса. Ти си на заплата при нея. Продала си Скорпионите за повече пари. Само заради парите, сякаш не ти се плаща достатъчно.

— Това е невероятно!

— Тогава го обясни на Скорпион едно. Ти не можеш да се свържеш с него, но аз мога. Ако не стигна до Белия дом тази вечер, едно дълго писмо, разкриващо предателството ти, ще лежи на бюрото му утре… Ти забравяш. Аз съм Бая. Аз никога не спирам да наблюдавам, да търся и когато намеря слабост, я превръщам в силата, която дотогава ми е липсвала. — Баярат мръдна надясно, докато нейната домакиня от Палм Бийч, с широко отворени очи и стърчащи от устата горни зъби, стоеше неподвижно. — Кажи ми, сеньора, още ли искаш да ме убиеш?