Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Отговорът не дойде, защото Бая направи крачка назад, сякаш пада, след това се спусна и с всичка сила блъсна с рамо Скорпиона, изпращайки я на пътя пред огромния камион за боклук, летящ към входа. Скърцането на спирачки не можа да предотврати трагедията. Прочутата собственичка от Палм Бийч беше смазана от предните колела.

— Аз ще извикам линейка! — извика Бая, изтичвайки през страничните врати. Вместо това тя забави крачка и спокойно се насочи към най-близкия телефон. Пусна монета и отново набра номера.

— Да — каза жената-котка в Силвър Спрингс.

— Те ме намериха — каза тя безчувствено. Колата на Несбит претърпяла злополука.

— Знаем това. Изпратила съм лимузина, която ще бъде там след минути.

— Скорпионите се обърнаха срещу мен!

— Трябваше да се очаква, мое дете. Ние го обсъждахме.

— Вашата кучка от Палм Бийч. Тя беше!

— Тя има добри връзки в града. Много е близка и с разузнавателната мрежа на Скорпионите.

— Направи опит, но й беше последният. Тя е мъртва. Под колата на камион за боклук, където й е мястото.

— Благодаря ти, че ни спести грижата. Докато Скорпионите ще пропадат надолу, ние ще се изкачваме… Сега да ти върна услугата. Лимузините ще бъдат сменени, ще те вземат и ще продължите до Белия дом, където всичко е наред. В осем часа двама агенти на Федералното бюро за разследване, с карти, окачени на реверите им, ще слязат долу от ложата на втория етаж. Те ще бъдат придружени от шофьор в ливрея, на когото вътре ще бъде дадено оръжие, в случай че има проблем. Двамата ще се насочат надолу по коридора към Овалния кабинет, където ще чакат да се появиш. Както казах и преди, кодовата дума е „Ашкелон“. Следвай ги бързо.

— Агенти от Федералното бюро…?

— Където сме проникнали дълбоко, Амая Акуире. Това е всичко, което трябва да знаеш. Сега продължавай, дете на Аллаха.

— Аз не съм дете на Аллах, нито дете на някой друг — каза Бая. — Аз съм само аз.

— Тогава иди и изпълни мисията си.

Баярат и Данте Паоло, barone-cadetto di Ravello, се качиха в лимузината до сенатора от Мичиган на широката задна седалка.

— Съжалявам, че бяхме забавени — възкликна Несбит, — но можете ли да си представите, претърпяхме произшествие. Предницата ни беше разбита и шофьорът на другата кола избяга. Все пак от офиса ми изпратиха нова кола.

— Вашият екип е безупречен!

— Те са добри хора, трябва да ви кажа. Президентът е толкова ентусиазиран да се срещне с вас двамата. Той ми каза лично, че мисли, че е срещал барона и неговия син — вашият баща — когато се е приземил в Анцио през Втората световна война. Спомена, че много от едрите собственици са ни помагали. Тогава е бил лейтенант.

— Напълно възможно — каза contessa. — Семейството ни беше срещу фашистите от самото начало. Докато претендираха, че са лоялни към тази свиня, дучето, те работиха с партизаните, помагайки на свалените пилоти да избягат.

— Тогава ще имате за какво да си говорите.

— Простете ми, сенаторе, но аз съм родена след войната…

— Ами естествено, разбира се.

— Моят брат е доста по-стар от мен.

— Не съм искал да кажа, че сте била там, контесо.

— Non importa 131 131 Няма значение. — Бел. ред. — каза Баярат, погледна Николо и се усмихна. — Не съм родена много след това.

Лимузината пътуваше на изток във вашингтонския сумрак. Щяха да пристигнат в Белия дом за петнайсет минути.

19,33

Операторът на червената линия даде на Хайторн телефона в къщата на сенатор Несбит. Отговори жена, която или не знаеше нищо, или отказваше да каже онова, което знае.

— Аз съм само икономка, сър. Сенаторът не ми казва къде ходи, аз не го и очаквам. Просто се грижа ястията му да са готови, когато ги поиска.

— Проклятие — изрева Тайръл, затръшвайки бежовия телефон.

— Опита ли в офиса му? — попита Филис, излизайки на верандата.

— Разбира се. Телефонният секретар бълва баналности. „Сенаторът или член на неговия екип ще се свържат с вас, ако оставите вашето име, адрес и телефон. Сенаторът винаги е на разположение“ — и така нататък!

— Ами неговият екип? — настоя вдовицата.

— Да, но аз нямам представа кого да търся?

— Хенк имаше — каза Филис и се приближи към едно малко шкафче от масивно дърво с ориенталски резби по него и лампа отгоре. — Тук държеше важни адреси и телефони — каза тя, наведе се и пръстите й започнаха да опипват дясната страна. — Боже мили, той го е заключил, а аз не знам комбинацията.

— За какво говориш, Фил?

— Това е китайска кутия. Купихме я преди години от Хонконг. За да се отвори, трябва да се натискат резбованите фигури в някаква последователност.