Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Можете да слизате сега, господин секретар.

Потресеният Палисър посегна към дръжката. Вратата се отвори и той излезе на тревата. На три метра отстрани стоеше униформеният председател на Началник-щабовете. Десният му ръкав бе прилежно вързан към рамото.

— Ти беше доста добър боец през Втората световна война, Брус, но си забравил някои уроци — каза генералът. — Когато влизаш във вражеска територия, увери се на кого от окупираните може да се вярва. Ти пропусна един човек в Белия дом. Ако беше прекъснал съвещанието на Съвета за сигурност, за да ти предаде съобщенията, той щеше да бъде застрелян.

— Мили боже — каза Палисър тихо. — Ти си всичко, което Хайторн каза, че си. Не само позволяваш президентът да бъде убит, но дори помагаш на убиеца.

— Той е просто човек, Брус. Неориентиран политик, под чието ръководство военната мощ на Съединените щати фатално отслабва. Всичко това ще се промени тази вечер. Светът ще се промени тази вечер.

— Тази вечер?

— След малко повече от час.

— За какво говориш, по дяволите?

— Ти нямаше как да го узнаеш, нали? Пратениците от Мосад не стигнаха до теб.

— Абрамс! — каза Палисър. — Полковник Абрамс!

— Един опасен човек — кимна Майерс. — Поради обърканите му разбирания за морал той не може да види предимствата. Правилно не вярваше на никого, затова изпрати двама души да ти кажат едно име, името на един обикновен сенатор, който ще осъществи всичко — след около час.

— Откъде знаеш това?

— Чрез хора, които съм сигурен, че никога не си забелязвал. Има един дребен помощник към Съвета за сигурност, същият човек, който засече съобщенията за теб тази сутрин от Хайторн. Нашият агент в Белия дом е истински приятел. Президентът много го харесва и обича да разговаря с него. Той е бивш мой адютант — аз му уредих службата. Говорим си с него… — Генералът погледна своя часовник на светлината на залязващото слънце. — След малко повече от час президентът, за да угоди на този дребен сенатор, ще се срещне с — познай кого, Брус? Виждам, че вече си разбрал правилно. Момиченцето-кръв… И тогава бууум! Експлозията ще бъде чута по целия свят.

— Ти, кучи сине — изрева Палисър, напрегна тялото си и се втурна напред с протегнати ръце.

Председателят на началник-щабовете плъзна лявата си ръка зад наметалото и извади байонет от колана си. Когато възрастният държавен секретар сграбчи гърлото на генерала, Майерс плъзна тежкия нож в стомаха на Палисър и с бясно движение го изтегли нагоре към гръдната кост.

— Разкарай тялото — нареди той на своя старши сержант — и потопи колата край остров Тейлър.

— Слушам, Максимум.

— Къде е шофьорът?

— Където никой няма да го намери. Уверявам те.

— Добре. Това е едно от белите петна в историята. След час вече няма да има значение. Аз отлитам към Белия дом. Ще бъда в ложата на втория етаж.

— Да, побързай. Някой трябва да вземе нещата в свои ръце.

На една тъмна странична улица в Йерусалим, в плющящия дъжд, с подгизнали дрехи, лежеше труп. Кръвта от тялото му се смесваше с водата от небето и се стичаше в канавката. Полковник Даниел Абрамс, лидер на операцията срещу Баярат, беше застрелян с шест изстрела от пистолет със заглушител. Един стар набит мъж вървеше надолу, към Шарафат, убеден, че е извършил нещо правилно.

18,55

Баярат облече роклята за най-важния момент от своя живот. Наблюдавайки се в огромното огледало, тя видя десетгодишното дете, което я гледаше с учудване и възхищение.

Ти го направи, мое най-скъпо същество, което някога бях аз! Никой не може да ни спре сега, защото ние ще променим историята. Болката от планините ще изчезне, докато кръвта се стеле по света. И ти, и аз ще бъдем удовлетворени, отмъстени за ужаса, който ни беше причинен… Спомняш ли си, когато главите на мама и татко се търкаляха по скалите, отделени от телата, с широко отворени очи, молещи се на техния Господ, който беше позволил да стане това. Молещи се вероятно за теб и мен, които ще живеем с този спомен до края на живота си! Muerte a toda autoridad!… Ще го направим и двете, ти и аз, защото ние сме едно и сме непобедими!

Образът избледня, когато Баярат се приближи към огледалото, за да провери сребърните нишки в косата и сенките от грима под очите, поставени да направят лицето й по-старо. Облеклото й беше скъпо и модно: синя копринена рокля под коленете, с бродерия между гърдите, създаваща впечатление за жена на средна възраст в борба с килограмите. Двоен гердан от скъпи перли, сини чорапогащи и тъмносини обувки „Фергамо“ допълваха образа. Тя изглеждаше като богата италианска аристократка, чието присъствие беше познато на Виа Кондоти, мястото в Рим, отговарящо на парижката Сент-Оноре. И като допълнение към съвършения образ една малка светлосиня вечерна чантичка с перлена закопчалка.