Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Имаше проблем между Сирия и Израел — каза Тайръл. — Непрекъснато говорят за него по телевизията и радиото.

— Пълна безсмислица! — прекъсна го председателят на МИ-6, Специален отряд. — Те просто се перчат. Това, което ни очаква нас, прави техния театър незначителен.

— Чакай малко, Хауъл — каза Тайръл тихо. Лицето му пребледня от паниката, която се надигаше в душата му. — Ти спомена отряд… искаше да кажеш за координираното телефонно наблюдение между твоите хора и управлението ли?

— Това е прекалено! Искаш да кажеш, че не знаеш нищо?

— Какво да знам, Джон? — дъхът на Хайторн спря.

— Тази вечер е. Баярат твърди, че ще атакува тази вечер! Ваше време!

— О, господи… — каза Тайръл едва чуто, с бавна въздишка. — И ти казваш, че разузнавателният отряд е предал за това на директора?

— Разбира се.

— Сигурен ли си?

— Драги, аз лично говорих с кучката секретарка. Тя каза, че вашият директор е на срещи из целия Вашингтон, а когато й се обадих за последен път, беше при президента в Белия дом.

— Президента… За какво, по дяволите, говорите?

— Това е твоята страна, стари приятелю, не моята. Разбира се, ако това беше нашият премиер, той щеше да бъде под протекцията на Скотланд Ярд — както и да е, — а не да се среща с хората от Даунинг Стрийт 10. Твърде много от онези хора просто биха го взривили.

— И тук има такава възможност.

— Моля?

— Забрави го… Ти ми казваш, че директорът е имал тази информация и тъй като е бил по съвещания, не я е предал на хората, които трябва да я знаят?

— Виж, приятел, той е нов и очевидно се е паникьосал. Не бъди прекалено строг с него. Аз повярвах на моите хора, които казаха, че бил опитен, отличен човек.

— Вероятно си прав, но има един пропуск.

— Какъв?

— Не мисля, че изобщо е получил информацията.

— Какво?

— Няма защо да променяш този номер, сър Джон. Аз ще го изгоря и ще се обадя пак по нормалните канали.

— За бога, би ли ми казал какво става при вас?

— Нямам време. Ще говорим по-късно — Тайръл затвори синия телефон, взе червения и натисна бутон 0.

— Капитан Хайторн е…

— Да, капитане, говорихме преди малко — каза операторът. — Знам, че говорихте със старши дежурния офицер на морското разузнаване?

— Да, благодаря. Сега ми трябва държавният секретар Палисър, за предпочитане на тази линия, ако можете да осигурите сигурен разговор.

— Можем и ще го намерим, сър.

— Ще изчакам. Спешно е. — Докато чакаше, Тайръл се опита да формулира думите, с които да предаде невероятната новина на държавния секретар. Едно съобщение, на което Палисър спокойно можеше и да не повярва. Координираното телефонно наблюдение между Лондон и Вашингтон не беше провал, то беше успяло! Баярат е била засечена, думите й — записани. Тя щеше да нападне по някое време тази вечер! Безумието беше, че никой не знаеше това! Не беше възможно, замисли се Хайторн, някой знаеше и този някой не беше предал информацията. Къде, по дяволите, се губи Палисър!

— Капитане?…

— Тук съм. Къде е секретарят?

— Трудно ни е да го намерим, сър. Имаме вашата червена кодова линия, така че, когато го открием, можем да го свържем директно с вас, ако желаете.

— Ще изчакам.

— Добре, сър.

Линията отново замлъкна, продължителното забавяне засили болката, която отказваше да напусне гърдите му. Беше шест часът, мислеше Хайторн, поглеждайки часовника си, почти шест и половина. Въпреки че беше още светло, вечерта беше започнала. Палисър, къде си?

— Капитане…

— Да?

— Не знам как да го кажа сър, но ние просто не можем да открием държавния секретар.

— Сигурно се шегувате! — извика Тайръл, подсъзнателно повтаряйки сър Джон Хауъл.

— Свързахме се с госпожа Палисър в Сейнт Майкълс, Мериленд, и тя каза, че секретарят й се обадил да я уведоми, че отива в израелското посолство и ще бъде при нея след около час.

— И?

— Говорихме с първия аташе на посланика — посланикът е временно в Йерусалим — и той каза, че секретарят Палисър е бил там за двайсет и пет минути. Обсъждали, както го изрази той „бизнес на Държавния департамент“, после секретарят си тръгнал.

— Какъв бизнес?

— Ние трудно бихме могли да зададем такъв въпрос, сър.

— Откога американският секретар посещава израелското посолство вместо обратното?

— Не мога да отговоря, сър.

— Може би аз мога… Свържете ме с израелския аташе и му кажете, че разговорът е спешен. Ако не е там, намерете го.

— Да, сър.

След трийсет и девет секунди на линията се появи дълбок глас: