Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Има причини за това, Джоан, сериозни причини…

— За да преживява сестра ми този ад? Защо мислите, че тя не иска да отговаря на телефона? Или отговарям аз, или дежурният в коридора. Нека ви кажа. Хората се обаждаха да търсят Хенри и тя трябваше да казва „О, той е под душа“ или „О, той играе голф“, или „Той е на съвещание някъде“, сякаш очаквам да влезе през вратата и да попита какво има за вечеря. Що за хора сте вие?

— Джоан, стига — каза жената на Хенри Стивънс. — Тай просто си върши работата, отвратителната работа, която трябва да върши. Сега отговори на въпроса му? От кого бяха обажданията?

— Разговорът беше неразбираем, още по-лош от английския акцент, който беше просто зловещ.

— Кой беше той, Джоан?

— Той не остави име, само някакво М и нещо специално…

— МИ-6? — попита Хайторн. — Специален отряд?

— Да, така звучеше.

— Исусе, защо? — прошепна Тайръл сякаш на себе си. Очите му блуждаеха, не виждаше нищо освен облаци на объркване. — Трябва да е било дълбок обратен канал.

— Още по-неразбираеми думи? — каза сестрата от Кънектикът.

— Само вие можете да ми кажете от кой телефон дойдоха обажданията?

— Синия, винаги от синия.

— Точно така, „синьото момче“. Директен, осигурени линии.

— Започвам да разбирам — добави Филис. — Когато Хенк искаше да говори с някой от неговата служба в Европа или Близкия изток, той винаги използваше този телефон.

— Това е глобална мрежа, създадена от шефовете на съюзните разузнавания и военните. Не можеш да бъдеш така сигурен с нищо друго, както със „синьото момче“, само че трябва да имаш номера, а аз го нямам. Ще се обадя на Палисър, той ще ми го даде.

— Искате да кажете номера в Лондон? — попита Джоан Талбот. — Той е записан до телефона.

— Той ви го е дал?

— След като повтори два пъти, че ще бъде „променен сутринта“. Произнасяше всяка дума, сякаш правеше сатанинско проклятие.

Хайторн отиде бързо в остъклената веранда, намери листчето и започна да набира четиринайсетте цифри за Лондон. Докато правеше това, той усети остра болка в гърдите си, едно предупреждение, което беше изпитвал твърде често и което нямаше нищо общо с физическото му здраве, а беше състояние на ума. След въпросите към Филис Стивънс той се беше надявал да открие нещо, което да изясни връзката между него и убийството на Хенри. Разбра, че го е намерил в това, че Хенри е искал пълен доклад за неговото състояние след Чесапийк Бийч, доклад, използван като заплаха, за да осигури доброто му лечение, но който неизбежно е достигнал до всеки член на кръга Момиченцето-кръв, включително и до Скорпиона Майерс, Максимум Майк Майерс, който лесно можеше да научи режима на патрулната кола, обикаляща къщата на Стивънс. Докладът беше връзката, която беше търсил, но обажданията от Лондон по този телефон, заобикаляйки морското разузнаване, бяха съвсем неочаквано събитие, тактика, която предизвикваше паника и по този начин обясняваше острата болка в гърдите на Тай.

— Да? — твърдо извика гласът в Лондон.

— Стивънс е — излъга Хайторн, надявайки се, че бързо изречените думи ще бъдат приети, в случай че човекът познаваше Хенри Стивънс.

— За бога, капитане, какво правите вие там бе, хора? Не мога да се свържа с шефа на ЦРУ, а с вас се опитвам да се свържа от десет часа!

— Денят беше тежък…

— Знам, знам! Тъй като никога не сме се срещали, името ми е Хауъл, Джон Хауъл — има сър пред него, в случай, че правите справка с компютър, но често се изпуска, уверявам ви.

— МИ-6, Специален отряд?

— Трудно бих се причислил към свитата на кралицата. Предполагам, че вземате максимум предпазни мерки, Бог знае, че ние го правим, както и Париж. Не сме се чули с Йерусалим, но тези момчета обикновено са доста преди нас. Сигурно са скрили техния лидер в тунела под Синай.

— Значи чакаме, Джон, и тъй като бях на кризисно съвещание през по-голямата част от деня и съм пропуснал нещо, проясни ме?

— Сигурно се шегуваш! — извика Хауъл. — Ти си шефът на капитан Хайторн там, нали?

— Да, разбира се — отговори Тайръл, мислейки бързо, отчаяно, опитвайки се да намери логика в нелогичното. — Честно казано, благодаря, че го наехте.

— Джефри Кук го направи, мир на праха му, не аз.

— Да, знам, но както казах, току-що получих твоето съобщение у дома. В офиса ми нямаше нищо.

— Проклятие, капитане, естествено, че нямаше да си оставя името и длъжността. Твоят директор на управлението и аз се разбрахме да държим това нещо между нас. Ти беше включен, защото си връзката с Хайторн. Какво стана, по дяволите? Не се ли свърза с теб директорът на ЦРУ? Секретарката му, проклета арогантна кучка, ако мога така да се изразя, каза, че нейният шеф бил в течение на нещата от отряда и действа, но как би могъл да бъде, без да се свърже с теб?