Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Искаш да кажеш, че може би енцефалографът не е бил наред? — отбеляза мъжът с тъмния костюм, позволявайки си лека усмивка, като погледна към председателя.

— Или пък субектът е изключително талантлив и ужасно добре обучен — отговори черният офицер. — Достатъчно, за да получи работа в моторния парк.

— Да започваме. Очевидно знаеш името на този шофьор и доста други неща.

— Доста повече, сър. Той се представя за натурализиран египтянин, бивш шофьор на домакинството на Ануар Садат, но документите му са недостоверни. Те очевидно са фалшиви, макар и много добре изработени.

— Защо е бил позволен натурализиран статус? — попита мъжът в тъмния костюм. — Тоест, според тези документи.

— Превратът на офицерите срещу Садат включваше убийството на целия му персонал. Получил е убежище.

— Дяволски умно — намеси се Хауъл. — Садат беше специален приятел на Форин офис. Тези приятели се грижеха за неговите сътрудници много повече, отколкото бихме желали, точно поради тези причини. Твърде много гнила риба в спасителните мрежи. Продължавай.

— Представя се под името Баруди. Преследвах го през по-голямата част на вечерта. Той влезе в Сохо, посети най-непочтените места, бих добавил, и се срещна с четирима души поотделно в четири бара… Тук наистина трябва да направя пауза и да похваля когото трябва.

— Моля?

— Тренировъчния курс в имението в Съсекс. Беше наистина забележително, сър. Имах предвид отнемането на лични вещи от заподозрени, когато желаем информация, която не ни е на разположение.

— О?

— Вярвам, че Джеймс говори за джебчийство — каза мъжът в тъмния костюм. — Той очевидно го е издигнал на нивото на изкуство.

— Аз успях да взема портфейлите на двама от господата. Чантичката на жената беше добре закопчана, а другият приятел сякаш нямаше джобове. Занесох ги в тоалетната и ги преснимах с джобния си апарат, после ги върнах на нашите субекти. Единият, за мое съжаление, в друг джоб, но това беше неизбежно.

— Бих казал, че това е забележително — каза председателят. — Какво научи за твърде странните познати на нашия шофьор?

— Отново същото. Шофьорските книжки и кредитните карти изглеждаха истински и сигурно са, освен имената. Все пак във всяко портмоне, нагънати на квадрат, така че да бъдат не по-големи от две пощенски марки, и напъхани в ръба на кожата стояха тези листове. — Офицерът на МИ-6 бръкна в джоба на якето си, извади четири ролки копирна хартия и ги разтегна на масата. — Прекарах моя дубликатор надолу по колоните на двата листа и това са резултатите.

— Какви са? — попита мъжът с тъмния костюм, докато другите двама вдигнаха по една ролка.

— Напечатаните редове са на класически арабски — каза мъжът от Близкия изток. — Написаните на ръка са преводи.

— Арабски? — прекъсна Хауъл. — Баярат?

— Както можете да се уверите, това са списъци на дати, часове и места…

— Това не са много точни преводи — намеси се арабинът от МИ-6, — но някои от тези места са почти непреводими. Кой го е превеждал?

— Говорих с нашия главен арабист в Челси. Отидох към девет. Не му отне много време.

— Не бих казал — каза офицерът в роба. — Той е бил запознат с текстовете и след първите няколко реда е видял ключ и е използвал фонетиката. Добър специалист.

— Какво означават те? — настоя председателят.

— Заради тях закъснях, сър. През последните три часа карах от едното място на другото — има по дванайсет във всеки списък. Бях напълно ядосан. Тогава стигнах до петото място и ми стана ясно. Проверих отново първите четири и се убедих. Сър, това са обществени телефони.

— Нашите субекти приемат разговори, очевидно не ги изпращат — предположи специалистът по Близкия изток.

— Защо казваш това? — попита англичанинът отляво до него.

— Би било просто да се запишат номерата, на които трябва да се звъни на арабски, без съмнение като се употреби диференциален плюс и минус, за да се отхвърли грешка в паметта. Такива тук няма, но в такъв случай би трябвало да има минимум деветдесет и шест и максимум сто и осемдесет цифри за запомняне.

— Да предположим, че има само един номер? — каза Джеймс.

— Възможно е — отговори арабинът, — но това предполага, че приемащите остават на едно място, което би изключило Баярат. Още повече, опасно е да се използва един номер в операция като тази. И последно, всеки профил, който сме изработили за Баярат, посочва нейната страст към секретност, което означава, че там, където е възможно, тя отказва да използва посредници.