Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— За какво?

— Нужно ли е да питаш, bella signora? Иска ми се да прекарам малко време с Анжелина.

— Прави каквото искаш.

— Но ти каза, че ще ме оставиш след тази вечер…

— Така казах — съгласи се Баярат.

— Тогава ще имам нужда от много пари, защото съм barone-cadetto di Ravello и трябва да отговарям на положението си.

— Николо, за какво говориш?

— Точно това, което чу, mia bella signora. — Младият италианец отхвърли чаршафа и се изправи гол срещу благодетелката си. — Момчето от доковете не се променя, Каби, макар че се надявам един ден и това да се случи. Аз следях сметките, които ти ми нареждаше да вземам за теб от хотелите и ресторантите, и те наблюдавах… Ти звъниш по телефона и парите ти се доставят обикновено през нощта в много дебел плик. Палм Бийч, Ню Йорк, Вашингтон, винаги е същото.

— Как мислиш, че живеем? — каза Баярат спокойно, усмихвайки се сладко. — С кредитни карти ли?

— А аз как ще живея, след като ти си отидеш? Тук, където искам да остана за известно време. Не вярвам да си се замисляла над това, но то ме засяга. Момчетата от доковете стоят близо до пътниците, защото пътниците ще изчезнат, а с тях и бакшишите.

— Да не би да ми казваш, че искаш пари?

— Да, искам, и мисля, че трябва да ги получа тази сутрин, а не довечера.

— Довечера?…

— Много преди довечера. В един от онези тежки пликове, който ще дам на Анжелина, когато я видя на летището. Дори съм определил сумата, продължи Николо, без да обръща внимание на гнева на Бая. — Начинът, по който живеем ние, иска доста пари, но двайсет и пет хиляди американски долара ще бъдат достатъчни. Naturalmente, ти можеш да си ги удържиш от парите в Неапол. Ще подпиша декларация, че съм съгласен.

— Ти си насекомо, едно нищо! Как смееш да ми говориш по този начин? И да правиш такива безсрамни искания, след като съм отворила живота за тебе? Отказвам да продължавам този недостоен разговор!

— Тогава аз отказвам да взема багажа, нито пък ще бъда тук, когато се върнеш от разходка… Колкото до тази вечер, за която си толкова потайна, можеш да отидеш и сама. Една велика дама няма нужда от насекомо като мене.

— Николо, ти ще се срещнеш с най-властния човек на света, някога ти обещах това! Ще се срещнеш с президента на Съединените щати!

— Той не ме интересува. Интересувам ли го аз? Или той се интересува само от barone-cadetto di Ravello, който не съм.

— Недей да правиш това! — изпищя Баярат. — То е всичко, за което съм работила, за което съм живяла! Ти не можеш да го разбереш!

— Аз мога да разбера един плик, за който знам, че Анжелина няма да го отвори, преди да я видя отново в Бруклин. В сърцето си знам, че тя ще ми помогне да се освободя от твоето докерче — Николо стоеше прав, очите му гледаха бясно Баярат. — Направи го, Каби. Направи го или изчезвам.

— Копеле такова!

— Ти ме научи и на това, bella signora. Когато стигнахме до непознатия остров след онези ужасни бури, аз те нарекох чудовище… Ти си по-лоша от чудовище, ти си зло, което не мога да разбера. Отиди до телефона и се обади на един от твоите subalterni 122 122 Подчинени. — Бел. ред. . Парите да са тук до обед, иначе изчезвам.

Централата на МИ-6

Беше след полунощ, когато черният мъж с африканска прическа влетя в стратегическата стая, затвори вратата и отиде бързо до първото място от лявата страна на кръглата маса за конференции. Той беше облечен в кафяво яке и панталони с ръждив цвят. Присъстваха още трима други мъже. В северния край на масата беше председателят, сър Джон Хауъл. Обратно на часовниковата стрелка седеше мъж в тъмен костюм. И непосредствено до новодошлия имаше една фигура в кафтан, готрата му лежеше до папката пред него. Кожата му беше тъмна, нито бяла, нито черна. Арабин.

— Мисля, че можем да започнем — каза новодошлият, опитвайки се да приглади буйната си коса. Акцентът му беше аристократичен. — Дойде от моторния парк.

— Какво искаш да кажеш?

— Един от старшите механици на Даунинг Стрийт. При няколко случая той забелязвал две дипломатически коли с вдигнати капаци, явно за проверка на моторите, когато колите са били далече от гаража.

— И какво? — попита сър Джон. — Ако има проблем с мотора, как иначе може някой да разбере какво му е, освен като вдигне капака.

— Това са дипломатически автомобили, сър — каза офицерът от МИ-6, специалист по Близкия изток. — Човъркане не се позволява.

— И всеки шофьор се проверява, препроверява, едва ли не му се прави енцефалограма.

— Там е въпросът, господин председател — прекъсна черният с оксфордската реч. — Всички проблеми с моторите трябва да се докладват на контрольорите, независимо колко са малки. Освен това всяка кола има автоматичен вътрешен печат на механизма за освобождаване на капака. Ако той е бил счупен преди рутинната инспекция, на лентата се появява жълта боя. За никоя от въпросните коли не е докладвана повреда, а са били карани все от един и същи шофьор.