Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Освен това той е човек, който убива, поне така ми каза. Каза, че е убил Стивънс, шеф на морското разузнаване, защото Стивънс стигнал много близо до откриването ми. Затова съм му длъжница.

— Нищо не му дължиш! Той е изпълнявал заповеди, само това е правел… Дали ти е казал истината или те е излъгал, за да се облагодетелства, е без значение. Единственият човек от Сената, който може да говори с такива самонадеяни думи, а ние сме ги проучвали всичките… Сийбанк, непоносимият, злонрав генерал Сийбанк. Благодаря ти, Бая.

— Ако е той, ще ви кажа, че му дадох тест за лоялността му към мен. Както знаете, в определени военни ситуации, където е решаващо да се премахне едно препятствие, дори команден пост, се избира човек да влезе в района, знаейки, че няма да излезе. Важна е неговата обувка.

— Ботушът на Аллах — каза палестинката. — Експлозиви, събрани в подметката и петата, избухващи, като се удари с пета по твърд предмет. Смърт за носещия я и всичко наоколо.

— Да, аз му доставих схемата — кимна Бай бавно. — Ако прати обратно истинското устройство, ще знам, че мога да му вярвам. Ако не, ще прекъсна всякакви комуникации. Ако е истинско, ще го използвам… а вие ще имате вашия Скорпион.

— Имат ли граница способностите ти, Амая?

— Muerte a toda autoridad! Стига ви да знаете само това.

Сенатор Пол Сийбанк вървеше бавно по селския път в околностите на Роквил, Мериленд. Беше мрачен следобед и небето беше натежало от облаци. Той носеше фенер и нервно го включваше и изключваше. Сивата му коса беше покрита с шапка, изваяните му черти се криеха от пешовете на лекия летен шлифер. В действителност стройният, твърд бивш бригаден генерал Сийбанк, а сега стройният, твърд сенатор Сийбанк, беше в паника, близка до загубата на равновесие. Не можеше да овладее треперенето на ръцете си, нито да спре очевидния тик, от който долната му устна подскачаше в резки спазми.

Трябваше да събере мислите си. Не можеше да изгуби контрол. Въпреки това не можеше да сдържи страха си от факта, че е станал Скорпион едно.

Лудостта беше започнала преди осем години на същия този път — той водеше към една отдавна изоставена плевня, в отдавна изоставените поля на отдавна забравено имение, което сега беше просто неизползвана, безплодна почва.

Тя беше предизвикана от едно страховито телефонно обаждане в офиса му, по личния телефон на новоизбрания сенатор, привилегия за семейството и много близките приятели. Беше от непознат, който се представи като Нептун.

— Наблюдавахме кампанията ви за Сената с голям интерес, генерале.

— Кой, по дяволите, сте вие и как се добрахте до този номер?

— Това не е от значение, за разлика от нашия бизнес. Предлагам да се срещнем колкото се може по-скоро, защото моите началници много държат да сключим договор.

— А аз предлагам да хапнете пясък.

— Тогава трябва да ви предложа да преразгледате основата, есенцията на кампанията си. Героят-затворник от войната във Виетнам, който е държал хората си при недопустими условия, чрез лидерството си и личния си кураж. Ние имаме приятели в Ханой, сенаторе. Трябва ли да казвам повече?

— Какво, по дяволите…

— Има една стара плевня край градчето Роквил…

По дяволите! Какво знаеха те?

Сийбанк беше отишъл до плевнята по този път преди осем години, както отиваше и сега поради едно друго телефонно обаждане, от друг непознат. Но преди осем години, под мъждукането на един стар фенер, в присъствието на елегантния Нептун, той беше прочел докладите на комендантите на пет затворнически лагера, в които лежаха той и неговите хора.

„Полковник Сийбанк ни съдействаше и често вечеряше с нас.“

„Полковникът ни описваше плановете за бягство, които неговите офицери бяха съставили…“

„Няколко пъти ние се правехме, че го измъчваме физически, докато той пищеше в ушите на другарите си…“

„Използвахме мека киселина, за да обезцветим кожата му — обикновено когато беше щастливо пиян, — и го пращахме обратно в килията му с разкъсани дрехи…“

„Съдействаше ни, но не го уважавахме…“

Всичко беше тук. Бригадният генерал Пол Сийбанк не беше герой. Той беше нещо друго.

И беше ценен за Повелителите, толкова ценен, че те му дадоха елитна позиция: Скорпион четири. Всички бъдещи избори бяха гарантирани, защото никой опонент нямаше неговата политическа и военна слава. Той беше спечелил втори мандат, след като погреба претендента под лавина от пари. Сенаторът, военен експерт, трябваше само да пъха договорите за доставки в ръцете на хората, подбрани от Повелителите.