Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Той щеше да се разкрие — каза Баярат нападателно. — Защо не? Ван Ностранд го направи. Той ми даде телефонните кодове, за да се свържа със Скорпионите.

— Непроследими сателитни трансмисии. Знаем всичко за тях.

— Трудно ми е да го повярвам…

— Отне ни три години, но накрая открихме и купихме наш собствен Скорпион. Всъщност ти се срещна с него във Флорида. Твоята домакиня в Палм Бийч. Имението е много голямо, нали. Силвия и нейният съпруг не биха могли да си го позволят без допълнителна помощ. Единственият талант на съпруга й беше да похарчи едно наследство от над седемдесет милиона долара за по-малко от трийсет години. Тя е Скорпион от социалния регистър, изнамерена от Ван Ностранд. Много полезна. Съвсем просто, ние я проследихме чрез Ван Ностранд, предложихме й повече, отколкото Повелителите, и си осигурихме един съюзник.

— Тя ме представи на Несбит. Значи и двамата са Скорпиони.

— Тя е. Сенаторът — абсолютно не. Беше моя идея той да отлети за Палм Бийч, според него с напълно законни политически основания. Той няма ни най-малка представа коя всъщност си ти в действителност, нито защо си тук. Познава само контеса Кабрини, която има приказно богат брат в Равело.

— В такъв случай вие потвърждавате моето съждение. Не можете да ме спрете, освен ако не ме убиете, а самата вие описахте точно последствията от Бекаа. Мисля, че тази среща приключи. Аз изпълних задължението си към Съвета, като ви изслушах.

— Послушай още малко, Амая. Няма да ти навреди, а може да бъде поучително. — Арабката стана бавно на крака, с грациозността на котка, изненадвайки Баярат с ръста си. Тя беше ниска, едва метър и шейсет, една елегантна кукленска фигура, излъчваща скромен авторитет. — Ние знаехме, че ти работиш със Скорпионите — нашият съюзник в Палм Бийч беше уведомен за това от имиграционното отделение във Форд Лодърдейл — и тъй като научихме за твоето предстоящо появяване в Белия дом, аз трябваше да съм сигурна, че ще дойдеш първо тук.

— Вие сте знаели, че ще дойда — прекъсна я Бая. — Нашата среща беше планирана преди седмици в Бекаа и информацията беше кодирана на арабски… Адрес, дата и час.

— Имах пълно доверие в теб, но тогава не те познавах. Сигурно можеш да разбереш моята подозрителност. Ако не беше пристигнала тази вечер, мадам Балзини щеше да бъде потърсена в „Карилон“ в ранните часове на сутринта.

— Балзини?… „Карилон“? Вие сте знаели всичко това?

— Разбира се, не чрез Скорпионите — отговори жената, отивайки до позлатения интерком в другия край на стаята, — защото и те не знаеха — тя продължи, обръщайки се към Баярат. — Нашият приятел в Палм Бийч се обади и каза, че дори и тя имала проблем при връзката си с шефовете по кодирания телефон на Скорпионите.. Всъщност тя спря опитите си от страх да не бъде разкрита.

— Имаше някакви проблеми — допълни Бая без други коментари.

— Очевидно… Но в крайна сметка нямахме нужда от Скорпионите, както ще видиш. — Миниатюрната жена се пресегна и натисна сребърния бутон на интеркома… — Сега, Ахмед — каза тя, с очи все още върху Баярат. — Това, което ще видиш, скъпа Амая, е човек с две напълно различни личности, дори идентичности, ако желаеш. Този, когото ти вече познаваш, е също толкова реален, колкото и другият, който ще видиш. Първият е предан обществен служител, честен, добър човек. Другият е понесъл болката на един нещастен живот, независимо от атрибутите на властта… Нещастен не е точно, непоносим е далеч по-подходящо.

Изумена, Баярат наблюдаваше как един мъж, когото тя едва разпознаваше, слиза бавно по стълбището. От едната му страна бе слугата Ахмед в роба, а от другата — полугола руса жена, която се движеше като котка. Човекът беше Несбит! Другите двама придържаха сенатора от Мичиган надолу по стълбите. Лицето му беше бледо, почти смъртнобяло, очите му — две керамични топчета, лишени от разум, изражението му — замръзнало, сякаш в транс. Носеше син халат, краката му бяха боси, вените — изпъкнали.

— Той е получил инжекцията си — каза домакинята на Бая меко. — Няма да те познае.

— Дрогиран ли е?

— Медицински, по предписание на отличен лекар. Той е двоен.

— Двоен?

— Раздвоена личност, Амая, Джекил и Хайд 120 120 Герои на Р. Л. Стивънсън, олицетворение на доброто и злото в раздвоената личност — Бел. ред. . Без злото, единствено несбъднати желания… Накратко, след неговата женитба преди повече от четирийсет години, се случило едно трагично събитие, едно нападение, което повредило жена му физически и психически. С една дума, тя останала абсолютно фригидна. Актът на съвкуплението бил отблъскващ за нея, самата мисъл за него я довеждала до истерия и с основание. Тя била изнасилена от психопат, крадец, който проникнал в техния апартамент, вързал младия адвокат и го принудил да гледа изнасилването. От тази нощ нататък жена му не можела да изпълнява съпружеските си задължения. Въпреки това той бил предан съпруг и далеч по-лошо, религиозен човек. Не потърсил изход за своята напълно нормална сексуалност. Накрая, след като тя починала преди три години, мъката го разрушила, разрушила част от него.