Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Очакват ви, мадам, а вие закъснявате.

— Ако бях закъсняла още, нямаше ли да ме пуснете да вляза?

— Възможно е…

— Тогава ще си тръгна сега — каза Баярат. — Как смеете?

Отвътре се чу женски глас.

— Моля те, пусни дамата да влезе, Ахмед Ашад, и махни оръжието си, това е много нелюбезно.

— То не се вижда, мадам — обади се слугата.

— Това е още по-нелюбезно. Покани нашата посетителка.

Стаята беше съвсем нормална всекидневна, що се отнасяше до прозорци, пердета и тапети, но обикновеността свършваше тук. Нямаше столове, само огромни възглавници, поставени на пода, с миниатюрни масички пред тях. Облегната върху един такъв хълм от огненочервен сатен, седеше една тъмнокожа жена с необикновена красота и неопределена възраст, с класически черти на лицето. Когато се усмихна, очите й грейнаха като опали. В тях гореше интерес и искрено любопитство.

— Седни, Амая Акуире — каза тя с мек топъл глас, подхождащ на зеления костюм, който носеше. — Както виждаш, знам твоето име и нещо повече за теб. Както можеш да видиш, аз спазвам арабския обичай да сме на едно ниво — за нас това е подът, както при бедуините — пясъкът, така че никой индивид да не стърчи над другия. Намирам това за едно от най-забележителните арабски достижения. Дори с по-нископоставените ние сме на еднакво ниво на очите.

— Искате да кажете, че аз съм по-нископоставена?

— Не, съвсем не, но ти не си арабка.

— Аз съм се борила за вашата кауза. Моят съпруг умря за вашата кауза.

— В едно глупаво начинание, което не устройваше нито евреите, нито арабите.

— Бекаа го разреши, даде ни благословията си!

— Бекаа го допусна, защото твоят съпруг беше герой на народа и неговата смърт — това се знаеше от преди — ще го превърне в символ, в боен вик. Помни Ашкелон! Мисля, че си чувала фразата. Всичко това беше безсмислица освен емоционалната страна.

— Какво искате да кажете? Че моят живот, моят съпруг, ние сме нищо? — Бая скочи от възглавницата и в същия момент Ахмед се появи на вратата. — Аз искам да умра за най-великата кауза в историята! Смърт на свинете на властта!

— За това трябва да говорим, Амая… Остави ни, Ахмед, тя няма оръжие… Твоето желание да умреш не никак важно. Има мъже и жени по целия свят, готови да умрат за това, в което вярват. За голямото мнозинство от тях никой не е чувал нито преди, нито след смъртта им. Не, аз искам нещо повече от това за теб, за нас.

— Какво искате от мен? — попита Баярат, бавно отпускайки се на възглавницата, с очи, приковани в красивата жена без възраст от другата страна.

— Дотук ти се справи брилянтно, с определено съдействие, разбира се, но главно със собствените си необикновени способности. Само в течение на дни ти се превърна в една влиятелна сила, власт зад сцената, която мъжете на властта търсят заради това, което вярват, че можеш да им осигуриш. Никой от нас не би могъл да го направи вместо теб. То трябваше да дойде от легендата, която ти създаде, а тя беше безупречна. Младежът-барон, който се обучава и семейството в Равело с милиони за инвестиране. Дори детето-актриса, нещо странично, но все пак покъртително. Ти заслужаваш репутацията си.

— Аз правя каквото правя, нека другите съдят. Техните съждения, откровено казано, са без значение за мен. Питам отново, какво искате от мен? Беше ми казано от Съвета на Бекаа да се свържа с вас през последните си дни тук — вероятно последните дни от живота ми. И в двата случая те приближават.

— Ти разбираш, че нямам власт над теб. Тя е само на Висшия съвет.

— Разбирам това. Все пак ще се отнеса към вас с дължимото уважение, като към един истински приятел, съюзник на нашата кауза, и ще изслушам думите ви… Слушам.

— Приятел, да, Амая, но съюзник само до известна степен. Ние не сме част от Скорпионите на Ван Ностранд, тези подземни опортюнисти, чиято единствена цел е да служат на Повелителите и се интересуват само от богатството и властта. Ние имаме достатъчно и от двете тук.

— Коя сте вие, тогава? Вие знаете много.

— Нашата работа е да знаем.

— Но кои сте вие?

— Германците имаха един подходящ термин по време на Втората световна война. Der Nachrichtendienst. Една елитна разузнавателна единица, за която дори Главното командване на Третия райх знаеше малко или почти нищо. Тя беше съставена от по-малко от дузина възрастни членове, главно прусаци, всичките аристократи, които заедно представляваха близо осемстотин години управление и влияние над масите. Те бяха германци до мозъка на костите си, но действаха над дреболиите, над страстите на войната, търсейки само това, което е най-добро за отечеството. Разбираха неудобството, че нацията им е водена от Адолф Хитлер и неговите главорези… Както и ние отчитаме вредите, които произтичат от терористите, убиващи деца и жени в Израел. Това е просто обречено.