Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Току-що го подминах. В добра форма сме.

Телефонът изригна с продължителен звън.

— Изчакай, Тай, моята връзка за екстрени случаи с Ленгли бълва дим. Ще ти се обадя.

Вътре в колата с номер на Държавния департамент Хайторн държеше погледа си към пътя и късния следобеден трафик, но умът му беше другаде. Какво може да се е случило в централата на ЦРУ, което да причини вдигане на тревога? Тревогите трябваше да идват от него, а не от Ленгли. Той беше на около четирийсет и пет минути от Чесапийк Бийч и лятната къща на О’Райън. Тайръл докосна пластмасовата запалка в джоба на ризата си, която издаваше сигнал, когато той беше извън колата и го търсеха. Пул беше проверил, действаше, но беше слаб, може би твърде слаб. Да не би в Ленгли да бяха открили неизправност? Това можеше да бъде причина за тревога.

— Боже господи, това е ужасно! — чу се развълнуваният глас на Джаксън. — Но нищо не се променя. Продължаваме!

— Исусе, какво е ужасното?

— Директорът Жилет бил намерен мъртъв в офиса му. Било е сърцето, той си имал сърдечни проблеми и е вземал лекарства.

— Кой казва така? — запита Хайторн.

— Неговият доктор, Тай — отговори Пул. — Той е казал на лекарите на ЦРУ, че един ден това неизбежно ще се случи, но не е очаквал, че ще е толкова скоро.

— Слушай сега, лейтенант, и слушай добре. Искам незабавна, казах незабавна независима аутопсия на Жилет, съсредоточена върху субстанциите от трахеята до бронхите и стомаха. Трябва да бъде направена до два часа. Направи го!

— Какви ги приказваш?… — заекна Пул. — Чу какво е казал докторът му.

— А аз ще ти кажа какво чух от Жилет преди три часа! „Съвпадението рядко е фактор.“ Смъртта на директора на разузнавателното управление, който е лично отговорен за тази операция, е твърде дяволско съвпадение! Кажи им да търсят следи от дигиталис! — продължи той. — Той е стар колкото пеницилина и също толкова ефективен. Няма нужда да има болно сърце, за да му докара аритмия, а при малко неразположение дори една доза ще го направи. Също така изчезва бързо от кръвта.

— Откъде знаеш това?

— Кучи сине — изпсува Хайторн, — просто го знам! А сега действай и докато не осигуриш външен патоанатом, който да подпише, че всичко е било естествено, тези комуникации се прекъсват. Когато получиш такъв доклад, дай ми пет импулса по твоя трансмитер. Иначе няма да отговарям и не ми пука, ако това отнеме цяла нощ!

— Тай, ти не разбираш. Жилет е бил открит преди два часа и половина. Тялото му е било откарано в Уолтър Рийд.

— Правителствена болница! — избухна Хайторн. — Засечени сме.

— Това е просто тъпо — намеси се Пул. — Познавам тази техника и в Ленгли знаят, че я познавам. Никой не ни подслушва. Направих две проверки. Един на един сме, няма друг.

— Много знам за вашингтонските подсигурявания, Джаксън. Казвам, че бихме могли да сме.

— О’кей, нека изперкаме и кажем, че си прав, което е невъзможно. Че има и други гадни хора в Ленгли като О’Райън, които са решили да те преследват и да ти навредят. Изключваме мрежите и няма да има комуникации.

— Аз свалям колана с транспондера в токата и го хвърлям през прозореца — каза Тайръл без обяснения.

— Мога ли да предложа, сър, да се върнеш назад в лунапарка и да оставиш проклетото нещо във веселата къщичка? Или може би на виенското колело?

— Пул, ти наистина си пълен с идеи. Аз се насочвам към веселата къщичка. Нямам търпение да видя екип агенти на ЦРУ, обграждащи тунела на любовта.

— Или, с малко късмет, да се закотвят на върха на виенското колело.

Равният път водеше до вход с колонада. Домът беше уголемено копие на къща в плантациите отпреди Гражданската война. Баярат изкачи стълбите до дебелите резбовани двойни врати. Барелефите им описваха пътешествието на Мохамед, разбрал уроците на Корана, обяснени му от планинските пророци. „Глупости!“, прошепна тя на себе си. Нямало е планини, нямало е Мохамед, а пророците са били невежи козари! Също така не е имало и Христос. Той е бил приказлив евреин, злосторник, рожба на полуграмотните есеи, които не са можели да си обработват земята. Никакъв Господ, а глас вътре във възбудения му разум. И този вътрешен глас карал мъже и жени да правят това, което е трябвало да правят — да се борят за справедливост — заради всички потиснати. Бая се изплю на земята, после се стегна, вдигна величествено ръка и натисна звънеца.

Миг по-късно вратата беше отворена от арабин в кафтан. Полите му се влачеха по паркетния под.