Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Не те разбирам…

— Не е ваша работа да ме разбирате. Както сама казахте, нямате власт над мен.

— Определено не, съгласна съм. Просто се опитвам да те вразумя, да те защитя.

— Разум? — прошепна Бая. — Докъде докара разумът вашите хора. Или моите хора? Вашите са поне в лагери, колкото и да са мръсни, но моите са преследвани като диви животни в планините, екзекутирани, клани на място — обезглавявани. Muerte a toda autoridad! Навсякъде те трябва да умрат.

— Моля те, скъпа моя — каза тъмнокожата жена, изражението й издаваше тревога при вида на хипнотизираната фигура пред нея. — Моля те, аз не съм ти враг, Амая.

— Сега го виждам — каза Баярат. — Вие се опитвате да ме спрете, нали? Вие имате въоръжен служител, който може лесно да ме убие.

— За да се стовари гневът на Бекаа върху нас? Ти си тяхната осиновена, най-облагодетелствана дъщеря, жена на мъртвия герой от Ашкелон, жена толкова почитана, че Съветът търси твоята помощ и завинаги ти дава благословията си. От това, което знам, Бекаа те е проследила до тази къща.

— Никога! Аз действам сама, без да ми се бърка никой.

— Сигурна съм, че смяташ така, но не съм се уверила. Ето защо тук никога няма да бъдеш наранена. Моля те, ти си пренапрегната и аз ти казвам отново, не съм ти враг, аз съм твой приятел.

— Но все пак ми казвате, че трябва да отменя операцията в Йерусалим. Как можете?

— Заради основанията, които току-що ти дадох — между тях унищожението на може би милион палестинци. Тогава вече няма да има палестинска кауза, защото сърцата на хората ще са изтръгнати.

— Те отнеха земите ни, децата ни, бъдещето ни, защо не и сърцата ни?

— Думи, Амая, глупави декларации…

— Те никога няма да отнемат душите ни!

— Още по-глупави думи. Душите не могат да се борят без телата. Човек трябва да оцелее, за да се бие. Ти най-много от всички хора би трябвало да знаеш това. Ти си върховният стратег.

— А вие? Коя сте вие сред всичко това, та да ме поучавате? — Баярат махна с ръка към стаята.

— А, това — красавицата без възраст леко се засмя. — Този образ на богатство и охолство, една комбинация, обозначаваща власт и влияние, защото едното следва другото в този материален свят. Всички ние го демонстрираме. Винаги имиджът е важен, нали? Няма нужда да ти казвам, че си imagiste extraordinaire 119 119 Прекомерен мечтател. — Бел. ред. … Ние не сме толкова различни, Амая Акуире. Ти създаваш диверсии отвън, целещи да проникнат във вътрешността, аз, от друга страна, се движа във вътрешността и когато настъпи моментът, взривявам черупката с граната в ръка… Ти си тази граната, мое дете — и не ми казвай, че не си мое дете в тази кауза, тази свещена кауза — защото сега ти си моя дъщеря.

— Аз вече не съм ничия дъщеря! Избягах от смъртта, гледайки смърт.

— Ти си моя. Каквото и да си гледала, то е нищо в сравнение с това, което аз преживях. Ти говориш за Шатила и Сабра, но не си била там! Аз бях! Ти си мислиш, че искаш отмъщение, мое неарабско дете? Аз го искам далеч повече, отколкото ти някога изобщо би могла да си представиш.

— Тогава как можете да ме спирате да убия евреина?

— Защото ще предизвикаш хиляди въздушни нападения срещу моя народ — моя народ, не твоя.

— Аз съм едно с вас и вие го знаете! Доказала съм го. Дадох ви съпруга си и съм готова да ви дам живота си.

— Не е трудно да изгубиш нещо, което презираш, Амая.

— А ако откажа вашето искане?

— В такъв случай няма да стигнеш до Белия дом, още по-малко до Овалния кабинет.

— Абсурд! Моят достъп до Белия дом е гарантиран! Човекът, който ми помага, е привлечен от милионите на Равело и не е глупак.

— И този човек е сенаторът Несбит от Мичиган. Какво знаеш ти за него?

— Значи знаете кой е той?

Жената сви рамене.

— Срещата беше променена, Амая.

— Да, разбира се… Той има вид на типичен американски политик и аз направих доста проучвания. Трябва да бъде преизбран в един щат с голяма безработица, ето защо иска да убеди избирателите, че заслужава своя пост. Какъв по-добър начин от това да влее милиони в този щат?

— Да, ти си направила проучванията си, скъпа моя. Но какво ще кажеш за самия него? Можеш ли да кажеш, че той е добър, искрен човек?

— Нямам представа, нито ме е грижа. Беше ми казано, че той е адвокат или съдия, няма значение.

— Така е, има съдии и съдии… Помислила ли си някога, че той би могъл да е Скорпион? Че може да ти е помагал, защото му е било наредено?

— Не, такава мисъл не ми е минавала…

— Ние знаем, че в Сената има Скорпион.