Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Смятам, че този разговор отиде твърде далеч! — каза Бая, ставайки на крака. — Вие и вашият елит замисляли ли сте се над унищожението на цели народи? Били ли сте в лагери за бегълци? Домовете ви разрушавани ли са от израелски булдозери само по подозрение? Забравихте ли кървавите бани в Шатила и Сабра?

— Казаха ни, че срещата ти с президента е утре вечер, приблизително в осем часа — каза жената спокойно, намествайки се на сатенените възглавници.

— Значи е утре? Осем часа?

— Първоначално беше планирана за три часа следобед, но отчитайки естеството на посещението на контесата, която ще увеличи външните инвестиции, беше предложено на Белия дом да изберат по-късен, вечерен час, като по-подходящ. Ще има по-малък шанс пресата да научи, че президентът осигурява преференции на един чужденец аристократ, възползващ се от икономическото състояние…

— Тяхната реакция?… — попита побеснялата Баярат.

— Шефът на протокола веднага одобри ентусиазирано. Той мрази да угажда на сенатори и конгресмени, но президентът също толкова ненавижда да обижда някого политически. Ще имаш далеч по-добър шанс да избягаш — да избягаш и да се бориш отново, — ако успееш в осем часа. Охраната на Белия дом се сменя точно тогава и постовете им се разсейват, докато сменящите ги получават инструкции. Ще ти помагат трима души, единият в шофьорска униформа, който ще те заведе, под претекст, че те пази от пресата, през задните стълби до друга лимузина. Наша. Те ще използват едно име, за да се представят. Ашкелон. Вярвам, че го одобряваш.

— Не разбирам — каза Баярат. — Защо правите това? Току-що ме накарате да разбера, че не одобрявате…

— Твоите други начинания — прекъсна я рязко арабката. — Все пак заради живота ти ние ще ти поискаме нещо, ще настояваме, ако желаеш. Виждаш ли, приемаме твоята цел. Американският президент се ръководи от бюлетини, а не от принципи, и затова е заменим. Хората усещат това, той не събужда страсти. О, ще има негодувание и безкрайни разследвания, но всичко ще отмине. Вицепрезидентът е извънредно популярен. И макар че го смятаме за мелодраматично, можем да приемем дори убийствата във Франция и Англия, щом настояваш. Те са сложни правителства — европейски правителства — които не правят от лидерите си идоли. Те посрещат жестоката реалност и преговарят. Откровено казано, от хаоса на един американски политически вакуум ние още повече можем да засилим своето влияние тук, но, което е по-важно, ще бъде направено предупреждение до последователите на президента и техните кабинети. Нямаме еврейския вот и неговите пари, но имаме нещо друго, ценно за Мосад. Не сме мит или фантазия на някое болно съзнание. Ние сме реални. Както ти казах само преди минути, ние имаме мъже и жени, готови да умрат, за да отрежат главата на змията. Това е отвътре, мое дете, и както ти доказа с брилянтната си стратегия, те никога няма да знаят откъде и кога ще дойдем и в задните коридори на властта ще се замислят два пъти, преди да целуват израелския ботуш. Тогава и Америка ще се обърка.

— Какво искате от мен и за какво настоявате в замяна на моя живот, който не е от голямо значение?

— Не убивай евреина. Кажи на твоите хора в Йерусалим и Тел Авив да се оттеглят.

— Как можахте да го кажете? Това е нашето окончателно решение, отмъщението на Ашкелон!

— И смъртта на хиляди и хиляди от нашите хора, Амая. Израел действа недвусмислено. Той наистина не се интересува какво става извън техните граници, щом не ги заплашва, и ако някой друг малък народ беше минал през германския Холокост, също би бил такъв. Аз ти казах, ние сме обективни. Ти ще убиеш еврейския лидер и ескадрили еврейски самолети ще летят ден и нощ и ще бомбардират нашите лагери и селища, докато ги разрушат напълно и остане само пепел и горящо месо. Спомни си близката история. Евреите освободиха хиляда и двеста затворници за шест израелски войници, а по-късно изпратиха в изгнание повече от четиристотин палестинци, заради смъртта на един войник. Техният лидер е еквивалентен на десет хиляди еврейски войници, защото е повече от човек, той е жив символ на тяхната нация.

— Вие искате ужасна цена от мен — каза Баярат почти шепнейки. — Цена, която не съм готова да платя. Аз съм чакала цял живот за този момент, този единствен великолепен момент, който ще ме оправдае, че съм живяла изобщо.

— Мое дете… — започна жената.

— Не! Аз не съм ваше, нито ничие дете — каза Баярат с леден глас. — Аз никога не съм била дете. Muerte a toda autoridad!