Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Николо се умълча. Накрая проговори с облегната назад глава.

— Права си, Каби, аз съм нищо, никой. Надминах себе си, вярвайки на нещо, в което не трябваше да вярвам, заради вниманието и хубавите дрехи, които нося в тази твоя голяма игра.

— Целият живот е пред теб, скъпо мое момче. Считай всичко това за опит, който ще ти помогне да се превърнеш в мъж… А сега бъди тих, искам да помисля.

— За какво трябва да мислиш?

— За жената, с която трябва да се срещна в Силвър Спринг.

— Аз също трябва да помисля — каза момчето от доковете на Портичи.

Хайторн облече новите дрехи с помощта на Пул, който оправи връзката му, отдалечи се и даде оценка:

— Знаеш ли, не изглеждаш лошо като цивилен.

— Чувствам се като в усмирителна риза — каза Тайръл, напъвайки врат от яката.

— Кога за последен път си бил с вратовръзка?

— Когато свалих униформата. — Телефонът звънна и Хайторн се завъртя болезнено към него.

— Остани където си — каза Пул. — Аз ще се обадя. — Той отиде до бюрото и вдигна телефона. — Да?… Аз съм помощникът на капитана. Моля, изчакайте. — Той закри слушалката и се обърна към Тайръл. — Леле-мале, обаждат се от канцеларията на директора на ЦРУ. Той иска да говори с теб.

— Кой съм аз, за да откажа? — каза Хайторн, наведе се предпазливо към леглото и вдигна телефона. — Хайторн е.

— Директорът желае да говори с вас, сър. Моля изчакайте.

— Добър ден, капитане.

— Добър ден, господин директор, предполагам знаете, че съм в запаса.

— Знам повече от това, млади човече, и то със съжаление.

— Какво искате да кажете?

— Говорих със секретаря Палисър. Като него и аз бях част от изключителната каша на Ван Ностранд. Боже господи, този човек беше безупречен.

— Той беше длъжен да бъде безупречен, сър. Но също така е и мъртъв.

— Той знаеше кои бутони да натисне. Ако нещата се бяха развили по друг начин, ние погрешно щяхме да се оневиним един друг в светлината на неговите, така наречени, заслуги. Беше съвършен актьор и аз, както и моите колеги му повярвахме безрезервно.

— Какво направихте за него?

— Пари, капитане, преведохме му над осемстотин милиона долара, прехвърлени на различни европейски сметки.

— Кой ще ги получи сега?

— За такива суми, предполагам, че ще се стигне до международен съд. Първо, когато настъпи моментът, ще трябва да разкрием нелегалните трансфери. Аз ще си подам оставката, разбира се.

— Спечелил ли сте нещо от тези трансфери?

— Божичко, не.

— Тогава защо ще се оттегляте?

— Защото въпреки добрите ми намерения, това, което направих, беше незаконно. Аз използвах положението си, за да облагодетелствам един индивид, нарушавайки закона и скривайки действията си.

— Така че сте виновен за погрешната си преценка. Не сте единственият. Фактът, че желаете да признаете това, което сте сторили и защо сте го сторили, облекчава положението ви.

— С оглед на всичко, което ви се случи, това е забележително изявление. Можете ли да си представите натиска върху президента? Човек, назначен от него на такъв чувствителен и влиятелен пост, изнася осемстотин милиона долара? Опозицията ще изпищи за корупция в най-висшите сфери.

— Забравете тези глупости, господин директор — каза Хайторн, с очи над телефона, широки, изпълнени със смесица от гняв и страх. — Какво според вас ми се е случило?

— Ами, аз… мислех си, че разбирате.

— Амстердам?

— Да. Защо звучите толкова изненадан?

— Какво знаете вие за Амстердам? — прекъсна го Тайръл с дрезгав глас.

— Това е труден въпрос, капитане.

— Отговорете.

— Мога само да ви кажа, че капитан Хенри Стивънс не беше отговорен за смъртта на жена ви. Системата беше погрешна, не индивидът.

— Това е най-наглото изявление, което съм чувал след „Просто изпълнявах заповеди“.

— В случая е истина, Хайторн.

— Чия? Вашата, неговата, на системата? Никой не е отговорен за нищо, така ли?

— Да излекуваме тази болест беше една от илюзиите, които имах, когато заех този пост. Справях се много добре, докато не се появихте вие с Баярат.

— Разкарай се от моя случай, кучи сине!

— Потиснат сте, капитане, но аз бих могъл да ви отговоря същото. Нека ви кажа нещо. Не ми харесва това, че великолепно обучен американски разузнавач, както сте бил обучен вие с парите на данъкоплатците, се продава на едно чуждо правителство! Ясен ли съм?

— Това, което казвате и мислите, не ме интересува. Вие с вашата система убихте жена ми, и го знаете. На вас, копелета, аз не дължа нищо.