Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Това е изстрадалият Саймън — каза Хайторн. — А не влиятелен адвокат в списъка за гости на Белия дом, нито високоуважаван аналитик от Централното разузнавателно управление. Ингерсол и О’Райън не са от чергата на Саймън.

— Не съм казал, че са. Те просто са от по-добро качество. — От телефона на морския офицер се разнесе звън. — Изчакай, Тай, има някой на предната врата, а Филис в момента взема душ.

Мълчание.

Капитан Хенри Стивънс не се върна при телефона.

— Тръгваме веднага! — извика Баярат, отваряйки вратата на спалнята, като събуди Николо от дълбокия сън. — Ставай и приготви багажа ни, бързо!

Младежът се надигна от възглавницата и потърка очи на ярката следобедна светлина, струяща през прозореца.

— Срещнах моя Бог снощи и бях достатъчно късметлия да оживея. Остави ме да поспя.

— Ставай и, моля те, прави каквото ти казвам. Поръчала съм лимузина, ще бъде тук след десет минути.

— Защо? Толкова съм уморен и така ме боли.

— Честно казано, нашият шофьор може да има по-голяма уста, че да не я затворят хиляда долара, макар че му обещах повече.

— Къде отиваме?

— Всичко съм уредила, не се грижи. Побързай! Трябва да направя още едно обаждане. — Баярат се върна обратно в хола на апартамента и завъртя номера, който така добре беше запомнила.

— Представи се — каза непознатият глас по линията, — и изясни за какво се обаждаш.

— Вие не сте човекът, с когото говорих последния път — отговори Баярат.

— Имаше промени…

— Има прекалено много промени — каза Бая тихо и тайнствено.

— Бяха направени за добро — прекъсна я мъжът от телефона на Скорпионите. — И ако сте тази, която мисля, че сте, от тях вие само спечелихте.

— Откъде мога да бъда сигурна? Мога ли изобщо да бъда сигурна? Този хаос нямаше да бъде позволен в Европа, а в Бекаа всички вие щяхте да бъдете екзекутирани.

— Скорпион Две и Три вече ги няма, нали? Не бяха ли те екзекутирани, Момиченце-кръв?

— Не си играйте детски игрички с мен, сеньоре — каза Баярат, вече с леденостуден глас.

— Нито вие с мен, лейди… Искате доказателство, добре. Ще го получите. Аз съм в кръга и знам всеки ход, който се прави, за да бъдете открита. Сред замесените е капитан Стивънс, шеф на морското разузнаване. Той работи с оттеглилия се капитан Хайторн…

— Хайторн? Знаете това…

— Точно така, те са ви проследили до мястото, наречено Чесапийк Бийч. Всеки от нас в кръга беше уведомен чрез нашите тайни факсове. Все пак капитан Стивънс повече няма да участва в преследването. Той е мъртъв и рано или късно ще го намерят в гъстия плет зад дома му. Ако това стане, ще прочетете за него в сутрешните вестници. Дори може да го предадат и по вечерните новини, ако не решат да се пази в тайна.

— Удовлетворена съм, сеньоре — каза Баярат меко и бързо.

— Толкова лесно? — попита елитният Скорпион. — От това, което съм чел и чувал, не е във ваш стил.

— Аз имам своето доказателство.

— Моята дума?

— Не, едно име.

— Стивънс?

— Не.

— Хайторн?

— Това е достатъчно, Скорпион едно. Имам нужда от екипировка. Шансът може да се появи всеки момент.

— Ако не ви трябва танк, ще получите екипировката си.

— Не е танк, но е твърде сложна. Могат да ми я изпратят за една нощ от Бекаа, през Лондон и Париж, но не вярвам на нашите техници. В три от пет случая техниката не се задейства. Не мога да си позволя такъв риск.

— Нито пък хората, които мислят като мен, а ние сме из целия град. Спомнете си Далас преди трийсет години — ние го помним. Какво искате да бъде направено?

— Имам детайлна схема…

— Дайте ми я — прекъсна я Скорпион едно.

— Как?

— Предполагам, няма да ми кажете къде сте.

— Разбира се, че не — отвърна Баярат. — Ще оставя копие за вас на рецепцията на хотел по мой избор. Ще ви звънна минути след като го оставя.

— Под какво име?

— Изберете си.

— Раклин.

— Избрахте го твърде бързо.

— Той беше лейтенант, военнопленник, който загина във Виетнам. Мислеше като мен. Той мразеше нашето бягство от Сайгон, мразеше лигльовците във Вашингтон, които не осигуриха достатъчно огнева мощ.

— Много добре, нека бъде Раклин. Къде да ви се обадя, на този номер ли?

— Ще бъда тук до два часа, това е всичко. След това трябва да се върна в офиса на съвещание… То се отнася за вас, Момиченце-кръв.

— Такъв чаровен прякор, умалителен и в същото време смъртоносен — каза Бая. — Ще ви звънна, да кажем, в следващите трийсет минути. — Баярат затвори телефона. — Николо! — извика тя.