Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Хенри! — изкрещя Тайръл в телефона. — Къде отиде, по дяволите?

— Случило ли се е нещо? — попита Пул.

— Не знам — отговори Хайторн, поклащайки глава. Хенри винаги лесно се разсейваше, когато се появеше нещо ново. Може би е получил секретен доклад от вътрешния кръг. Щеше да седне първо да го прочете, забравил за телефона. — Ще му се обадя по-късно, и без това нямаше нищо ново. — Хайторн остави телефона и погледна лейтенанта. — Хайде, притегни този крак и се понасяй към Държавния департамент. Искам да започваме. Нямам търпение да се срещна със скърбящите Ингерсолови и О’Райънови.

— Никъде не можеш да отидеш, преди да получиш документите и дрехите си. Мога ли да ти предложа дотогава да легнеш и да почиваш, сър? Изкарал съм медицински курсове и наистина вярвам, че капитанът…

— Млъквай, Джаксън, и вържи проклетото нещо.

След като се обади на Скорпиона за името на хотела, Баярат остави плик, съдържащ смъртоносните схеми, на портиера на „Карилон“. На него беше записано: Господин Раклин. Да бъде прието от куриер, с цели печати.

— Sono desolato 118 118 Самотен съм. — Бел. ред. — прошепна Николо, докато качваха багажа им в лимузината. — Главата ми още не се е оправила. Обещах на Анжел, че ще й се обадя от новия хотел и закъснявам!

— Не мога да търпя тези безсмислици — каза Баярат, вървейки към голямата бяла кола.

— Но трябва! — извика момчето от доковете, грабна я за раменете и я спря. — Трябва да имаш уважение към мен в това отношение, уважение към нея.

— Как смееш да ми говориш по този начин?

— Чуй ме, сеньора, аз преживях с теб ужасни неща и убих един човек, който искаше да ме убие. Но ти ме въвлече в този луд свят и ме насочи към тази млада жена, към която съм много привързан. Знаеш, че съм млад и съм имал много жени, но това момиче е различно.

— Звучиш по-добре на италиански, отколкото на английски… Разбира се, обади се на приятелката си от лимузината, щом трябва.

Вътре в колата възрастният черен шофьор запали мотора, докато Николо вдигна слушалката.

— Операторът каза, че трябва да имате номер за мен, мадам.

— Един момент, моля — Баярат докосна бузата на Нико. — Говори по-тихо — каза Бая на италиански. — Нашият шофьор не трябва да научава нищо.

— Тогава ще почакам, докато свършиш, за да ревна от щастие.

— Ако почакаш още малко, да кажем, половин час, ще можеш да викаш от радост колкото си искаш.

— Ооо?

— Преди да стигнем до следващото ни жилище, ще трябва да спрем. Аз ще трябва да спра. Няма смисъл да ме придружаваш, така че ще бъдеш сам в колата поне двайсет минути.

— Ще почакам дотогава. Смяташ ли, че шофьорът ще се обиди, ако го помоля да вдигне преградата между нас?

— Защо му е? — Баярат спря и очите й светнаха. — Аз съм сигурна, че той не разбира италиански. Ти говориш само на италиански с твоята актриса, нали?

— Моля, сеньора, тя разбра, преди да замине за Калифорния. Тя знае, че говоря английски. Каза, че го е усетила по очите ми, когато сме били с други хора — как съм се смеел с очи, когато са казвали нещо смешно…

— Ти си признал, че говориш английски?

— Ние го използваме през цялото време по телефона. Какво лошо има?

— Всички си мислят, че ти не говориш английски!

— Грешиш, Каби. Журналистът в Палм Бийч мислеше другояче.

— Той е без значение, вече е…

— Той е какво?

— Няма значение.

— Адресът, мадам? — попита шофьорът, чул, че италианската реч спира.

— Да, ето го. — Бай отвори чантичката си и извади парче кафява хартия, на която бяха изписани арабски букви, закодирани с думи и числа. Декодирайки го по памет, тя прочете на глас номер и улица в Силвър Спринг, Мериленд. — Знаете ли къде е?

— Ще го намеря, мадам — отговори шофьорът. — Няма да е проблем.

— Вдигнете преградата, моля.

— С удоволствие, мадам.

— А тази твоя Анжел говори ли на други за тебе? — попита Баярат сърдито, неприятно, обръщайки се рязко към Нико.

— Не зная, Каби.

— Актрисите са лесни, те са ексхибиционистки и винаги търсят популярност.

— Анжелина не е такава.

— Видя всичките снимки във вестниците. Пък и тези слухове…

— Това, което пишеше, беше ужасно.

— Как мислиш, че се е стигнало до тях?

— Защото е известна личност. И тримата го разбрахме.

— Тя го е планирала. Цялото! Това, което иска от тебе, е реклама, нищо повече.

— Не ти вярвам.

— Ти си глупаво момче от доковете. Какво изобщо можеш да разбереш? Ако тя знаеше кой и какво си всъщност, би ли повярвал, че ще те погледне втори път?