Робърт Лъдлъм: Самоличността на Борн

— Не.

— Ти си доста привлекателен мъж, но лицето ти се отличава от категорията, в която е сега, и за това говори самото то.

— Категория.

— Да. Принадлежиш към белите англосаксонци, срещащи се ежедневно по най-добрите игрища за голф, на тенискортовете или в бара на Мирабел. Тези лица са почти неразличими едно от друго, нали? Правилни черти, хубави зъби, ушите на подобаващото им се място от двете страни на главата — нищо небалансирано, всичко на мястото си, и все пак малко по-омекотено.

— Омекотено?

— Е, добре, „изпортено“ е може би по-точно казано. Определено самоуверен, даже арогантен, със свой си начин на живот.

— Все още не съм сигурен какво искаш да кажеш.

— Чуй това тогава. Промениш ли цвета на косата си, променяш и физиономията си. Да, има следи от обезцветяване — крехка е. Боядисвана е. С очила и мустаци ставаш съвсем друг човек. Струва ми се, че си в средата на втората половина на трийсетте, но би могъл и да си десет години по-млад или пет по-стар. — Уошбърн замълча, наблюдавайки реакциите му, сякаш се чудеше дали да продължи. — И като говорим за очила, спомняш ли си онези упражнения, тестовете, които направихме преди седмица.

— Разбира се.

— Зрението ти е съвършено нормално; нямаш нужда от очила.

— И не мисля, че имам.

— Тогава защо върху ретината и клепачите ти има следи от продължителна употреба на контактни лещи?

— Не знам. Не виждам смисъла.

— Мога да ти предложа едно евентуално обяснение.

— Ще се радвам да го чуя.

— Може и да не се зарадваш чак толкова. — Докторът се върна при прозореца и се загледа с отсъстващ поглед навън. — Определени видове контактни лещи са приспособени да променят цвета на очите, а определени видове очи по-охотно се поддават на такава промяна. Обикновено сивите или синкавите — твоите са нещо средно. Лешниковосиви на една светлина, сини на друга. Природата те е дарила в това отношение — най-често не е нужна промяна.

— Нужна за какво?

— За да промени външния ти вид. Много професионално, бих казал. Визи, паспорти, шофьорска книжка — сменяш ги по желание. Коса: кестенява, руса, рижа. Очи (те не могат да се фалшифицират): зелени, сиви, сини. Доста разнообразни възможности, не мислиш ли? И всичко това в известната категория, при която лицата се обезличават от повторения.

Мъжът се изправи с усилие от стола, подпирайки се. Затаи дъх, докато ставаше.

— Възможно е да се мамиш. Може да си на погрешен път.

— Следите са тук, отпечатъците. Те са доказателство.

— В твоя интерпретация със солидна доза цинизъм в нея. Представи си, че съм катастрофирал и са ме кърпили. Това обяснява хирургията.

— Не по този начин. Боядисаната коса и премахването на трапчинки и бенки не са част от реставрационен процес.

— Не можеш да го знаеш — каза ядосан непознатият мъж. — Има различни катастрофи, различни процедури. Не си бил там, не можеш да си сигурен.

— Добре. Ядосвай се на мен. Не го правиш и наполовина толкова често, колкото е необходимо. Докато беснееш, мисли. Какъв си бил. Какъв си.

— Търговец… Служител в международна компания, специализирана за Далечния изток. Възможно е. Или учител… По чужди езици. В някой университет. И това е възможно.

— Хубаво. Избери си едно. Веднага!

— Не… не мога. — Очите на мъжа издаваха, че е на ръба на безпомощността.

— Защото не вярваш на нито едно.

Мъжът поклати глава.

— Не, а ти?

— Не — каза Уошбърн. — Поради особени причини. Тези професии са обикновено седящи, а ти имаш тяло на човек, подлагал се на физическо натоварване. О, нямам предвид добре трениран атлет или нещо подобно; ти не си „горила“, както се казва. Но мускулният ти тонус е отличен, а ръцете и китките ти са свикнали на натоварване и са доста силни. При други обстоятелства бих отсъдил, че си работник, свикнал да пренася тежки товари, или рибар, принуден от сутрин до вечер да хвърля и изтегля мрежите. Но широтата на познанията ти, осмелявам се да кажа, интелектът ти, изключва подобни предположения.

— Започва да ми се струва, че ме насочваш към нещо. Нещо друго.

— Защото вече няколко седмици с теб работим заедно, съвместно и под напрежение. Ти подсказа модела.

— Значи съм прав?

— Да, трябваше да разбера как ще възприемеш това, което току-що ти казах. Предишната хирургическа намеса, косата, контактните лещи.

— Издържах ли изпита?

— Страхотно безпристрастно. Но сега е моментът. Няма смисъл да го отлагам повече. Пък и нямам търпение. Ела с мен.