Робърт Лъдлъм - Самоличността на Борн

— Джейсън, любов моя. Единствена моя любов. Хвани ръката ми. Дръж я силно. Силно, Джейсън. Силно, скъпи.

Покоят дойде с мрака.

Бригаден генерал Крофорд сложи папката на кушетката до себе си.

— Това не ми трябва — каза на Мари Сен-Жак, която седна срещу него на един стол с твърда облегалка. — Преглеждал съм го стотици пъти и също толкова пъти се опитвах да разбера къде сбъркахме.

— Позволили сте си да правите заключения там, където не е трябвало — каза другият присъстващ в хотелския апартамент. Беше доктор Морис Панов, психиатърът; той стоеше до прозореца, утринното слънце сипеше лъчите си в стаята и оставяше безизразното му лице в сянка. — Позволих ви да правите заключения и няма да си го простя до края на живота си.

— Вече минаха почти две седмици — каза нетърпеливо Мари. — Бих желала да чуя подробности, на които, струва ми се, имам право.

— Така е. Това е безумието на изясняване на фактите.

— Безумие е — съгласи се Панов.

— Но също така и закрила — добави Крофорд. — Подчертавам тази страна на въпроса. Закрилата трябва да продължи доста време.

— Закрила ли? — Мари се намръщи.

— Ще стигнем и до това — каза генералът, поглеждайки към Панов. — Това е жизненоважно, откъдето и да го погледне човек. Надявам се, че всички приемат тази необходимост.

— Моля ви! Джейсън. Кой е той?

— Името му е Дейвид Уеб. Беше дипломат от кариерата, специалист по преговорите с Далечния изток, докато преди няколко години не напусна правителството.

— Напуснал ли?

— Оттегли се по взаимно споразумение. Работата ме в „Медуза“ изключваше по-нататъшна кариера в Държавния департамент. Делта беше непознат, а прекалено много хора знаеха, че той е Уеб. Тези хора рядко присъстват на масата на дипломатическите преговори. Не съм сигурен дали изобщо трябва да присъстват на подобни места. Появата им много лесно отваря незаздравели рани.

— Бил ли е всичко това, което казват? В „Медуза“?

— Да. Бях там. Той беше такъв, какъвто казват.

— Не мога да повярвам — каза Мари.

— Изгуби нещо, което му беше много скъпо, и не можа да се примири с това. Изходът бе да отмъсти.

— Какво бе то?

— Семейството си. Жена му беше тайландка; имаха две деца, момче и момиче. Той живееше и работеше в Пном Пен, къщата му се намираше близо до река Меконг. Един неделен следобед, докато жена му и децата били при кея на реката, някакъв заблуден самолет се спуснал и хвърлил две бомби над района. Когато Уеб стигнал на мястото, кеят бил взривен, а разкъсаните тела на жена му и децата плували във водата.

— О, господи — прошепна Мари. — Чий е бил този самолет?

— Така и не го идентифицираха. Ханой отрече да е бил негов; Сайгон каза, че не е бил наш. Ако си спомняте, Камбоджа бе по онова време неутрална; никой не пожела да поеме отговорност. Уеб трябваше да продължи; отправи се за Сайгон и започна да се обучава за „Медуза“. Впрегна интелекта си на специалист за най-брутални операции. Стана Делта.

— Тогава ли е срещнал Д’Анжу?

— Да, малко по-късно. Беше вече всеизвестен. Северновиетнамското разузнаване беше определило огромна награда за главата му и не беше тайна, че някои от нашите хора се надяваха да я спечелят. След това Ханой разбра, че по-малкият брат на Уеб е офицер в Сайгон и понеже бяха проучили характера на Делта — и знаеха, че братята са много близки — решиха да организират клопка; нямаше какво да губят. Отвлякоха лейтенант Гордън Уеб и го откараха на север. Изпратиха информатор от конговците, който да разпространи новината в сектора Там Куан. Делта се хвана; сформира команда, като включи в нея и информатора — двоен агент. Командата бе от хора на „Медуза“, които познаваха добре околността. Избра една нощ, в която никой нормален пилот не би се вдигнал за полет на север. И Д’Анжу бе в тази част. А и още един човек, за когото Уеб не знаеше; бял, който се оказа подкупен от Ханой, свързочен специалист, способен да сглоби на тъмно частите на ултракъсовълнов предавател. Той точно това и направи и предаде местонахождението на частта. Уеб се промъкна през клопката и намери брат си. Както и двойния агент, а и белия. Виетнамецът избяга в джунглата; белият не успя. Делта го екзекутира на място.

— И този човек? — очите на Мари бяха приковани в Крофорд.

— Джейсън Борн. Наемник в „Медуза“ от Австралия, трафикант на оръжие, наркотици и роби из цяла Югоизточна Азия; жесток човек с криминално досие, но неимоверно ефикасен — при достатъчно висока цена. „Медуза“ имаше интерес да скрие обстоятелствата около смъртта му и прехвърли името му в специална част на военното разузнаване. Години по-късно, когато бе сформирана „Тредстоун“ и когато Уеб бе повикан отново, сам той пожела да вземе името на Борн. То покриваше изискванията за автентичност и възможността да бъде проследено. Той взе името на човека, който го беше предал и когото беше убил в Там Куан.