Робърт Лъдлъм - Превъзходството на Борн

— Възможно ли е това изобщо с хеликоптер?

Пазачът се засмя.

— Насам, сър.

Отминаха няколко врати от двете страни на коридора, додето стигнаха до една голяма двойна врата с червени лампички над нея. Това бяха камери, свързани към отделни вериги. Едуард Макалистър не бе виждал подобни устройства, откакто бе напуснал Хонконг преди две години, където за кратко бе прикрепен като консултант към специалния отдел МИ-6 на британското разузнаване. За него англичаните бяха пълни параноици по отношение на сигурността. Никога не успя да разбере тези хора, особено след като изговориха толкова похвали за свършената от него минимална работа в област, където уж те би трябвало да са специалистите. Пазачът почука на вратата, последва цъкване и той отвори съответното крило.

— Другият ви гост, сър — съобщи.

— Много съм ти благодарен — отговори един глас.

Смаяният Макалистър мигом разпозна от безбройните изяви по радиото и телевизията характерната изисканост, усвоена в скъп колеж и няколко престижни университета, а после допълнително шлифована по време на ранната кариера във Великобритания. Ала нямаше никакво време да свикне с изненадата. Безупречно облечен белокос човек с издължено, покрито с бръчки лице, издаващо възраст над седемдесет години, се изправи иззад голямо бюро и енергично прекоси стаята с протегната ръка.

— Колко добре, че дойдохте, господин заместник-секретар. Разрешете да се представя. Аз съм Реймънд Хавиланд.

— Естествено знам кой сте, господин посланик. За мен е чест.

— Посланик без портфейл, Макалистър, което означава, че не са останали много почести. Но работа все още има.

— Не мога да си представя президент на Съединените щати през последните двайсет години, който би оцелял без вас.

— Някои изплуваха, господин заместник-секретар, но при вашия опит в държавните дела сигурно го знаете по-добре от мен. — Дипломатът извърна глава. — Нека ви запозная с Джон Райли. Джак е един от високообразованите служители, които са обкръжени в Комитета по национална сигурност от най-строга тайна. Не е толкова страшен, нали?

— Да се надяваме — отвърна Макалистър и отиде да се здрависа с Райли, който бе седнал на едно от двете кожени кресла, обърнати към бюрото. — Драго ми е, господин Райли.

— Господин Райли е тук — продължи Хавиланд, като се върна зад бюрото и посочи на Макалистър свободното кресло отдясно, — за да ме държи в позволените граници. Доколкото разбирам, това означава, че има неща, които мога да кажа, други, които не мога, и трети, които само той може да каже. — Посланикът седна. — Колкото и да ви звучи загадъчно, господин заместник-секретар, боя се, че на тоя етап не мога да ви предложа по-ясно обяснение.

— Всичко, което се случи през последните пет часа, откакто ми наредиха да се явя във военновъздушната база „Андрюз“, е за мен загадка, господин посланик. Нямам никаква представа защо съм тук.

— Тогава нека ви запозная в общи линии — каза дипломатът, като погледна към Райли и се наклони напред. — Вие можете да окажете неоценима услуга на страната си, както и да обслужите интереси далеч извън нея, надхвърлящи всичко, което сте вършили през дългата си бляскава кариера.

Макалистър изучаваше строгото лице на посланика, без да знае какво да отговори.

— Кариерата ми в Държавния департамент беше удовлетворителна и, надявам се, на добро професионално ниво, но едва ли би могла да се нарече бляскава в най-широкия смисъл на думата. Честно казано, тя не разкрива подобни възможности.

— Ето сега ви се представя такава възможност — прекъсна го Хавиланд. — И вие единствен имате квалификацията да я осъществите.

— В какъв смисъл? Как тъй?

— Далечният изток — отвърна дипломатът със странна извивка в интонацията, сякаш самият отговор представляваше въпрос. — Работите в Държавния департамент вече двайсет години след получаването на докторат в Харвард по далекоизточните науки. Години наред сте служили на правителството си на чуждестранен пост в Азия и след завръщането вашите преценки се оказаха извънредно полезни за формирането на политиката спрямо този размирен район на света. Смятат ви за блестящ анализатор.

— Поласкан съм от думите ви, но в Азия имаше и други, някои от които получиха по-високи оценки от мен.

— Въпрос на събития и случайности, господин заместник-секретар. Да си го кажем откровено, вие се справихте чудесно.

— Но какво ме отличава от останалите? Защо смятате, че съм по-квалифициран в тази област?