Робърт Лъдлъм - Превъзходството на Борн

— Защото никой не може да се сравни с вас като специалист по вътрешните работи на Народна република Китай. Доколкото зная, играли сте възлова роля в търговските конференции между Вашингтон и Пекин. — Реймънд Хавиланд спря за миг и после добави: — И накрая, никой друг от нашите служители в Азия не е получавал назначение в специалния отдел МИ-6 на британското правителство в тази територия.

— Разбирам — каза Макалистър, схванал, че последната квалификация, която на него самия изглеждаше най-несъществена, има значителна тежест пред дипломата. — Работата, която свърших за разузнаването, беше минимална, господин посланик. Това, че специалният отдел предпочете мен, се дължеше по-скоро на някаква… дезинформация, отколкото на мои специални дарби. Тези хора просто бяха събрали погрешни данни и общата сума не излизаше. Не беше нужно много време, за да се получат точните цифри.

— Те са ви имали доверие, Макалистър. И все още ви се доверяват.

— Предполагам, че доверието е основното и в онова, което вие нарекохте „възможност“.

— Точно така. То е жизненоважно.

— Тогава мога ли да чуя каква е възможността?

— Можете. — Хавиланд погледна към третия участник, човека от Съвета за национална сигурност. — Ако обичате.

— Мой ред е — обади се Райли. Тонът му не бе неприятен. Той размърда едрото си тяло в креслото и се втренчи в Макалистър с поглед, който бе все така остър, но вече без предишната студенина, сякаш сега молеше за разбиране. — В момента гласовете ни се записват. Ваше конституционно право е да знаете това. Но то е двустранно право. Трябва да се закълнете, че ще запазите в пълна тайна информацията, която ще ви бъде поверена, и то не само заради националната сигурност, а и в името на по-далечни и важни интереси, отнасящи се до специфични условия в света. Знам, че звучи като реклама за изостряне на интереса, но не е така. Въпросът е страшно сериозен. Ще се съгласите ли с това условие? Ако нарушите клетвата, ще бъдете изправен на закрит процес за престъпване на законите за национална сигурност.

— Как бих могъл да се съглася с подобно условие, след като не знам каква е информацията?

— Мога да ви дам бегла насока и тя ще ви е достатъчна, за да отговорите с „да“ или „не“. Ако е „не“, ще ви придружат обратно до Вашингтон. Никой нищо не губи.

— Продължавайте.

— Добре. — Райли говореше спокойно. — Ще се обсъждат известни събития, станали в миналото. Не е толкова стара история, но не са и скорошни събития. Самите дела са погребани, най-точно казано. Това напомня ли ви нещо, господин заместник-секретар?

— Аз съм от Държавния департамент. Ние погребваме миналото, когато няма смисъл то да бъде разкривано. Обстоятелствата се променят. Днешните чистосърдечни оценки се превръщат в утрешен проблем. Не можем да контролираме тези промени повече от Русия или от Китай.

— Добре казано — отбеляза Хавиланд.

— Все още нищо не е казано — вдигна предупредително ръка към посланика Райли. — Заместник-секретарят очевидно е опитен дипломат. Той не отвърна нито с „да“, нито с „не“. Е, какво решавате, господин заместник-секретар? Ще се присъедините ли, или искате да ни напуснете?

— Част от мен има желание да стане и да се махне надалеч възможно най-бързо — промълви Макалистър, като изгледа последователно двамата мъже. — Но другата част ми диктува „остани“. — Той замълча, спря поглед върху Райли, сетне добави: — Независимо дали такова беше намерението ви, или не, апетитът ми се изостри.

— Доста скъпо ще платите само защото сте гладен — натърти ирландецът.

— Не е само това — меко отговори заместник-секретарят. — Аз съм професионалист и ако действително съм човекът, който ви трябва, всъщност нямам избор, нали така?

— Все пак трябва да чуя една от ония думи — настоя Райли. — Да ги повторя ли?

— Не е необходимо. — Макалистър се смръщи замислен, след това заговори: — Аз, Едуард Нюингтън Макалистър, напълно осъзнавам, че всичко, казано по време на това съвещание… — Той млъкна и погледна към Райли. — Предполагам, че ще попълните подробности като време, място и присъстващи?

— Датата, мястото, часът и минутата на даденото съгласие, както и имената на присъстващите вече са подготвени.

— Благодаря. Бих искал едно копие, преди да си тръгна.

— Разбира се. — Без да повиши глас, Райли впери поглед пред себе си и издаде заповед: — Моля, отбележете. Пригответе копие от този запис за въпросния субект. А също и оборудване, с което да си послужи, за да удостовери съдържанието му тук, на място. Продължавайте, господин Макалистър.