Робърт Лъдлъм - Превъзходството на Борн

Внезапно през няколко маси нещо привлече вниманието му. Припламна голяма клечка кибрит и мигом бе угасена. Последва я втора, сетне трета, която най-сетне бе поднесена към дълга кафява цигара. Свещеникът бавно извърна глава към пламъка и към седналия сам небръснат китаец в грубовато облекло, който поемаше дима от цигарата. Очите им се срещнаха; кимването на свещеника бе едва доловимо, а отсреща му бе отвърнато със същото почти невидимо движение ведно с угасването на клечката.

Секунди по-късно масата на пушача неочаквано пламна. Огънят се плъзна по повърхността и обхвана бързо менютата и салфетките. Неугледният китаец се развика и с трясък преобърна масата, а смаяните, изпаднали в паника келнери се втурнаха към пламъците. Клиентите наскачаха, а синкавите пламъци подобно на вадички необяснимо бликнаха по пода във всички посоки сред трополящите крака. Хората се хвърлиха да гасят огъня с покривки и престилки, което още повече увеличи суматохата. Управителят и помощниците му възбудено жестикулираха и крещяха, че положението е овладяно, че опасността е преминала. Оркестърът засвири още по-живо, като се опитваше да върне присъстващите в лудешката си орбита и да ги отдалечи от мястото на затихващия пожар.

Ала в следващия миг врявата избухна с нова сила. Двамата помощник-управители се бяха нахвърлили върху опърпания китаец, чиято небрежност и огромни клечки кибрит бяха причинили подпалването. Той им отвърна със серия от резки саблени удари с ръце, а после с един-два бързи ритника ги просна на пода. Якият управител понечи да се намеси, но също беше повален с умел ритник под лъжичката. Трима келнери се притекоха на помощ на шефа си, но неописуемата суматоха вече бе приела нови размери. Мъже и жени, които допреди секунди само крещяха, сега размахаха юмруци срещу най-близките си съседи. Оркестърът свиреше с пълна сила и с лудешкия си дисонанс представляваше достоен фон на общата картина. Неугледният селянин стрелна поглед към единичната маса до стената. Свещеникът беше изчезнал.

Тогава небръснатият китаец взе стол, разби го в близката маса и размаха солидния му крак срещу тълпата. Оставаха само няколко мига, но те бяха най-важните.

Свещеникът излезе през вратата в дъното, затвори я бързо и примижа, за да нагоди зрението си към слабата светлина в дългия тесен коридор. Дясната му ръка все още бе пъхната под широкото бяло расо, а лявата стоеше на кръста, също скрита под гънките на грубата материя. В коридора, на не повече от двайсетина крачки, един мъж отскочи от стената стреснат, а в дясната му ръка от невидим кобур под мишницата мигом изникна голям едрокалибрен револвер. Светият човек взе да кима бавно и безстрастно, додето вървеше напред с грациозна походка, сякаш бе начело на религиозна процесия.

— Мир, мир — мълвеше той, приближавайки се към мъжа. — Всичко е мирно по волята на духовете.

— Да не сте се заблудили, отче? — изджавка пазачът с гърления изговор, типичен за северните кантонски провинции. Вече се намираше пред вратата и бе насочил заплашително напред зловещото си оръжие. — Какво правите тук? Вървете си! Това не е място за вас!

— Мир, мир…

— Изчезвай! Веднага!

Пазачът не успя и да гъкне. Свещеникът светкавично измъкна от гънките на кръста си тънък като бръснач двуостър нож. Замахна към китката на мъжа и едва не отсече ръката му, в която онзи държеше пистолета, сетне с хирургическа точност преряза гърлото му. Главата се килна назад, от раната шурна кръв и човекът се свлече на земята безжизнен.

Без секунда колебание свещеникът убиец скри окървавения нож в расото си, а от пазвата си измъкна лека картечница с повече муниции в извития й магазин, отколкото щяха да са му нужни. С пъргавината и силата на дива котка той ритна вратата и се втурна вътре, за да види точно онова, което бе очаквал.

Около масата бяха насядали петима китайци, пред всеки имаше купичка чай и чаша силно уиски; никъде не се виждаха листове с нещо писано по тях — явно се разчиташе на остър ум и добра памет. Всички впериха стъписани погледи към вратата и паника изкриви лицата им. Двама от преговарящите, елегантно облечени, скочиха от столовете и понечиха да измъкнат оръжие изпод добре скроените си сака; трети се пъхна под масата, а останалите двама с ужасени крясъци се хвърлиха назад към покритата с копринени тапети стена и се защураха отчаяно и безполезно около нея с надежда за пощада, ала знаеха, че е напразно. Оглушителният автоматичен откос порази китайците. Кръв бликна от смъртоносните рани — разбити черепи, изтекли очи, усти, разкъсани и разкривени в неми викове на агония. Стените, подът и полираната маса бяха цели оплискани с кървавото доказателство за смърт. Всичко бе свършило.