Робърт Лъдлъм - Превъзходството на Борн

Може би този хешанг бе член на някоя от мистичните секти, които бродеха по хълмовете и горите на Гуангце, или на религиозно братство от планините на далечния Кинг Гаоян — за членовете им се говореше, че са наследници на малък народ от далечните Хималаи и те открай време предизвикваха у хората силен интерес, обуздан от боязън, тъй като малцина проумяваха неясните им учения. В тия учения под благата маска се криеха тънки предупреждения за неописуеми мъки, очакващи всеки, пренебрегнал постулатите им. А по земята и водата бездруго имаше твърде много мъки — кому бяха нужни още? Затова давай каквото можеш на духовете, на техните посланици с огнен поглед, пък може някога някъде да ти се зачете.

Фигурата в бяло се движеше бавно сред разделилото се множество на кея и след малко се изгуби сред всеобщия хаос. Моментът бе отминал; между сергиите отново се възцари обичайната истерична суматоха.

Свещеникът се отправи по Сализбъри Роуд и стигна до хотел „Пенинсюла“, чиято сдържана елегантност явно губеше битката с околната шарения. Оттам зави по Нейтън Роуд, водещ към Голдън Майл — обляната в светлини главна търговска улица, от двете страни на която стотици търговци се мъчеха да привлекат вниманието на минувачите с крясъци. Стройната фигура на свещеника не остана незабелязана нито от местните, нито от туристите, додето той минаваше покрай отрупаните със стока витрини и сергии, покрай триетажни дискотеки и открити кафенета с огромни рекламни плакати, обещаващи ориенталски удоволствия и лакомства. Вървя близо десет минути сред тоя пъстър карнавал, като от време на време кимаше в отговор на по-настойчиви погледи, а веднъж се наведе към ниския мускулест китаец, който го следваше още от слизането на кея, издаде кратка команда и онзи мина пред него с пъргава танцуваща походка, обръщайки се от време на време, за да открие знак в горящите очи на господаря си.

Знакът дойде — две резки кимания — и свещеникът мина през мънистената завеса на шумно кабаре. Слугата му остана отвън с дискретно пъхната под широката наметка ръка, а очите му обхождаха изпълнената с кресливи тълпи, напълно непонятна за него улица. Тия хора бяха ненормални! Съвсем луди! Ала той бе телохранител и щеше да брани с живота си светия мъж, колкото и да не му харесваше тукашната обстановка.

Вътре в кабарето сред стелещия се гъст тютюнев дим свещеникът се спря за миг и огледа голямото препълнено помещение. От масите към него се насочиха погледите на посетители в различни фази на пиянство. Неколцина от гостите търкулнаха монети, преди да отвърнат очи, други се надигнаха от местата си, оставиха до чашите си хонконгски долари и се отправиха към вратата. Появата на хешанга очевидно бе имала ефект, но не какъвто би желал дебелият човек в смокинг, който го приближи.

— Мога ли да ви помогна, свети отче? — попита управителят на кабарето.

Свещеникът се наведе и прошепна едно име в ухото на мъжа. Очите на управителя се разшириха, после той се поклони и посочи малка маса до стената. Свещеникът му кимна за благодарност и тръгна след него, когато онзи го поведе към мястото, а насядалите наблизо клиенти се размърдаха неловко по столовете си.

Когато настани госта, управителят се приведе и с почтителност, каквато не изпитваше, го попита:

— Желаете ли нещо разхладително, свети отче?

— Козе мляко, стига да ви се намира. Ако няма, чаша вода ми е предостатъчна. Благодаря ви.

— За нашето заведение е чест — поклони се мъжът в смокинг и се отдалечи, като се мъчеше да разпознае откъде ли е бавният му мек изговор. Но това беше без значение. По-важното беше, че високият свещеник в бяла дреха има работа с големец. Нещо повече, бе изрекъл името му — едно име, рядко споменавано на Голдън Майл. При това тъкмо тази вечер влиятелната личност се намираше в заведението. Ала свещеникът бе дал ясно да се разбере, че управителят не бива да уведомява за присъствието му. Настоя за пълна дискретност. Августейшият тайпан щял сам да изпрати човек да го повика, щом пожелаел да го види. Нека бъде тъй; такъв бе обичаят на потайния големец, един от най-богатите и знатни тайпани в Хонконг.

— Изпрати някой от кухненските чираци да му потърси скапаното козе мляко из близките магазини — нареди управителят на оберкелнера. — И му поръчай да побърза, че иначе може и да не дочака смрадливото си поколение.

Светият мъж седеше на масата си и огнените му очи, сега по-кротки, наблюдаваха суетнята, очевидно без нито да я приемат, нито да я осъждат, а просто я регистрираха със снизхождението на баща към палавите му деца.

Читать дальше