Робърт Лъдлъм: Загадката Халидон

— Благодаря Ви. Малко, ако обичате; с мъничко сода ще бъде чудесно.

МакОлиф наля на Холкрофт и му подаде чашата.

— Съблечете си палтото. Седнете.

— Много сте гостоприемен. Благодаря Ви — разузнавачът си свали туиденото палто невнимателно то постави на облегалката на един стол.

— Изгарям от любопитство, господин Холкрофт — МакОлиф седна до прозореца, а англичанинът — срещу него. — Чиновникът на рецепцията ме попита дали ще се качвам горе. Направи го заради Вас, нали?

— Да, заради мен. Обаче той не знае нищо. Мисли, че ръководството е искало да се срещне необезпокоявано с Вас. Често го правят по този начин. Обикновено се отнася за финансови въпроси.

— Много благодаря.

— Ако това Ви притеснява, ще уредим всичко.

— Не ме притеснява.

— Бях на приземния етаж. Качих се със служебния асансьор, когато ми казаха, че сте горе.

— Доста сложно…

— Доста необходимо — прекъсна го англичанинът. — През последните няколко дни бяхте под непрестанно наблюдение. Нямам намерение да Ви стряскам.

МакОлиф замълча, държейки чашата на половината път до устата си.

— Току-що го направихте. Предполагам, че не сте ме наблюдавали Вие.

— Е, може да се каже, че следяхме — от разстояние — едновременно преследвачите и техния обект — Холкрофт отпи от уискито си и се усмихна.

— Не съм сигурен, че тази игра ми харесва — каза спокойно МакОлиф.

— Ние също. Мога ли да се представя по-обстойно?

— Да, моля.

Холкрофт извади от джоба на сакото си черно кожено калъфче с името си, стана от стола и се приближи към МакОлиф. Той протегна плоския калъф и го отвори.

— Под печата има телефонен номер. Ще Ви бъда задължен, ако се обадите и направите проверка, господин МакОлиф.

— Не е необходимо, господин Холкрофт. Вие не сте ми искали нищо.

— Бих могъл да го направя.

— Ако го направите, ще се обадя.

— Да, разбирам… Добре — Холкрофт се върна на стола си. — Както е посочено в моите документи, аз работя във военното разузнаване. Това, което не е написано в тях, е, че съм работил във Форин Офис и данъчната служба. Аз съм финансов експерт.

— В разузнавателните служби ли? — Алекс стана от стола си и отиде при кофичката с лед и уискито. Той ги посочи; Холкрофт поклати глава. — Това е необичайно, нали? Мога да си представя да работите в банка или в брокерски офис, но не и в шпионския бизнес.

— Преобладаващото болшинство от… Разузнаваческата работа е пряко свързана с финансите, господин МакОлиф. Има различни нюанси, разбира се.

— Приемам поправката — Алекс си доля пиене и осъзна, че проточилата се тишина се дължи на това, че Холкрофт го чака да се върне на стола си. — Като се замисля, разбирам какво имате предвид — каза той, като сядаше.

— Преди няколко минути попитахте дали ме праща „Дънстоун“ ООД.

— Мисля, че не съм казвал нищо подобно.

— Добре, Джулиан Уорфийлд — същата работа.

— Това беше грешка от моя страна. Страхувам се, че не си спомням да съм Ви питал за каквото и да било.

— Да, разбира се. Това е една от най-важните страни на споразумението Ви. Не можете да споменете господин Уорфийлд или „Дънстоун“; или когото и да било, каквото и да било, свързано с тях. Честно казано, на този етап ние чистосърдечно одобряваме това. Една от причините според нас е, че ако нарушите изискванията за секретност, веднага ще Ви убият.

МакОлиф свали чашата си и се вгледа в англичанина, който говореше напълно спокойно и точно.

— Това е абсурдно — каза той просто.

— Това е „Дънстоун Лимитид“ — отговори тихо Холкрофт.

— Тогава, струва ми се, ще бъде най-добре да ми обясните.

— Ще се постарая… Преди всичко трябва да знаете, че Вашият екип ще е вторият, който се изпраща да направи геофизичното проучване, за което сключихте договор…

— Те не ми казаха това — прекъсна го Алекс.

— Имат си причини. Всички са мъртви. Би трябвало да кажа „изчезнали и мъртви“. Никой не можа да проследи ямайските членове на екипа; но за белите сме сигурни, че са мъртви.

— Как така? Искам да кажа, как можете да бъдете сигурни?

— Имаме възможно най-основателната причина, господин МакОлиф. Един от хората беше британски агент.

МакОлиф беше като хипнотизиран от тихия разказ на служителя от разузнаването. Холкрофт, говореше като преподавател от Оксфорд, който разглежда неяснотите на мрачната елизабетинска драма и изяснява всеки обрат на необяснимия в основата си сюжет. Той използваше хипотези там, където му липсваше информация, уверявайки се, че МакОлиф разбира хипотетичната им същност.