Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

На някои им се завиваше свят от учудване. Само на някои. На други някои избраници, заемащи изключително високи постове, по безспорен начин им беше показано, че в Кингстън е проникнала нова сила, така мощна, че Уолстрийт и Белия дом ще затреперят от нея.

— Щом знаете толкова много, защо не се намесите? Спрете ги.

— Не е възможно — отвърна Холкрофт. — Всички действия са тайни; няма кого да обвиним. Това е прекалено заплетена финансова мрежа. „Дънстоун“ се управлява от Уорфийлд. Той се ръководи от предпоставката, че една затворена общност е ефикасна само тогава, когато едната й ръка не знае какво върши другата.

— С други думи Вие не можете да докажете твърдението си и…

— Ние не можем да дадем гласност на онова, което не можем да докажем — прекъсна го Холкрофт. — Това е вярно.

— Бихте могли да ги заплашите. Искам да кажа, въз основа на това, което дяволски добре знаете, че е вярно, бихте могли да вдигнете шумотевица до бога… Но не можете да рискувате. Това ще рекушира в онези „деликатни“ сфери в Берлин, Вашингтон, Париж, и т.н. И това ли е вярно?

— Да.

— Сигурно са дяволски деликатни.

— Смятаме, че те включват извънредно влиятелни хора, представители на различни страни.

— Членове на правителствата?

— Свързани с основните отрасли на промишлеността.

— Кои например?

Холкрофт улови погледа на Алекс. Думите му бяха ясни:

— Разбирате, че това, което казвам, е само… предположение.

— Добре. А на мен ми е къса паметта.

— Много добре — англичанинът стана от стола и го заобиколи. Тонът му беше спокоен, но не му липсваше точност. — В собствената Ви страна: предполага се, че се отнася за вицепрезидента на Съединените щати или за някой от подчинените му и, безспорно, за неизвестни членове на Сената и на президентския екип. В Англия: изявени личности от Долната камара и несъмнено директорите на различни отдели в данъчните служби. В Германия: високопоставени служители в Бундестага. Във Франция: най-висшите длъжностни лица, голисти отпреди войната в Алжир… Хора като онези, които описах, сигурно съществуват и са свързани с Уорфийлд. Развитието на „Дънстоун“ би било невъзможно без влияние на подобни сфери. В това сме сигурни.

— Но не знаете имена.

— Не.

— И мислите, че мога да Ви помогна по някакъв начин?

— Да, господин МакОлиф.

— Въпреки всички източници, с които разполагате, идвате при мен? „Дънстоун“ ме нае само за проучване на терена и нищо повече.

— Това е второто проучване на „Дънстоун“, господин МакОлиф.

Алекс се втренчи в англичанина.

— И казвате, че онзи екип е мъртъв. Холкрофт се върна на стола си и пак седна.

— Да, господин МакОлиф. Което означава, че „Дънстоун“ има противник. Някой, който е или много могъщ, или много информиран, или и двете. А ние нямаме никаква представа какво е това… кои са те. Знаем само, че то съществува, че те съществуват. Искаме да се свържем с онези, които целят същото като нас. Ние можем да гарантираме сигурността на експедицията ви. Вие сте ключът. Без Вас сме в безизходица. Без нас Вие и Вашите хора може да се окажете в много тежко положение.

МакОлиф скочи от стола и се надвеси над британския агент. Той няколко пъти си пое въздух бързо и дълбоко, и нарочно се отдалечи от Холкрофт; след това безцелно закрачи в хотелската стая. Англичанинът изглежда разбираше действията на Алекс. За миг той остана безмълвен.

— Господи! Ти си голяма работа, Холкрофт! — МакОлиф се върна до стола си, но не седна. Той се пресегна за питието на перваза — не толкова заради самото него, колкото за да подържи чашата. — Идваш тук, обвиняваш Уорфийлд, като ми изнасяш лекция по икономика, и след това спокойно ми казваш, че ще си загубя сумата от последния хонорар, ако не ви сътруднича.

— Представяш нещата в черно и бяло, мой човек…

— Представям ги точно така, както ти току-що каза! Ами ако грешите?

— Не грешим.

— Дяволски добре знаеш, че и това не мога да докажа. Ако се върна при Уорфийлд и му предам този малък неофициален разговор, ще изгубя договора в момента, в който си отворя устата. А също и най-големия хонорар, който някога е бил предлаган на геолог.

— Мога ли да те попитам за сумата? Само от научен интерес.

МакОлиф погледна Холкрофт.

— Какво би казал за един милион долара?

— Бих казал, че съм изненадан защо не са ти предложили два. Или три. Защо не? Няма да си жив да го похарчиш.

Алекс не отклони очи от тези на англичанина.